Измина седмица, а болката, нанесена от обидата за размера на спалнята му, още го терзаеше:

               -- Как пък само на нея и се видя малка?!? Другите не мислеха така! Първата не можа да удържи и две минути на напъна, и хукна да се спасява! Втората... Добре, че се появи Игнат да я спаси, защото направо издъхваше... Игнат! Леле, аз съм му шафер! Стоимене, грабвай чувала и се стягай за лов! - и болката бързо бе изместена от нов копнеж- за любовни приключения!

Стана от леглото, мина през банята, облече се и излезе. Стигна до къщата на приятеля си и се провикна от пътната врата:

- Игнате-е!

След около минутка, половата шпага на селото излезе само по слипове:

               - О-о, Стоимене, добре си дошъл! Влизай!

Настаниха се в кухнята, домакина извади ракийка, туршийка и сланинка, чукнаха се и се провикна:

               - Златце мое, ела виж кой ни е дошъл на гости! - и след малко Мадоната от Шумен се появи в целия си блясък.

               - Мале- е ! - зяпна Стоимен- Ти направо си разцъфтяла! Станала си още по- хубава! - а тя се изчерви от удоволствие.

               - Е, как да не хубавее, бе, приятелю? - засмя се Игнат - Сутрин, обед, следобед и вечер и слагам по една разкрасителна инжекция! А двата пъти през ноща са бонус! Кажи сега, какво става с тебе?

И Стоимен се оплака от последната си среща с пълни подробности.

               - Стаята ти е много по- хубава от моята! - ядоса се и домакина- Тая акъл няма! Добре си я изгонил- ще обижда тя!

               - Да! А сега дойдох да попитам Мима- няма ли някоя свободна приятелка? Но... не толкова палава като нея.

Мадоната се замисли, а двамата я зяпнаха, изпълнени с надежда и обзети от нетърпеливо очакване.

               - Сетих се! Ей сега ще звънна на  Ванчето! Мисля, че се разделиха с приятеля си. - и излезе от кухнята.

Върна се загърната в халат и говорейки по телефона:

               - Да, муцка, наистина ще се женя! Каня те да ми станеш шаферка! О-о, невроятен е! И приятелят му е много сладък! Добро момче е! Като дойдеш, ще ви запозная! След два дни става ли? Супер! Обади се, като наближиш Плевен- ще те вземем с колата! Хайде, мила, до скоро! - и затвори. - Готово момчета, всичко е точно! А ти, Стоимене, подготвяй се- тя е най- големия мечтател и романтик, а също и най- тактичния човек, който някога съм познавала!

Поговориха, разискваха стратегии и тактики, докато госта им пламна от желание да се прояви като последния останал на земята рицар от ордена на кавалерите! Изпратиха го, а той, докато се прибираше, мислеше: “ Цялата романтика и култура за мен се върти около... Айфеловата кула! Ами, ако и тази се окаже  такъв сексуален вампир като Мима? Май ще си трябва “ Виагра”...

      Двата дни отлетяха. Стоимен трескаво довършваше външната си фасада, вече достатъчно добре ухаещ на парфюм и одеколон, останали още от дядо му. Но, за всеки случай, се напръска и с дезодорант. Нали първото впечатление е най- важно! Излезе на двора и успя да намери няколко рози, с останал цвят по тях. Грижливо ги омота в парче пожълтял вестник, огледа се за последно, стисна си мислено ръцете: “ Тая направо ще ти се моли, готин! “ и излезе. На двора у Игнат го чакаха и тримата. Видя хубавелчето, отредено за него и така се развълнува, че се спъна в прага на пътната врата и заби чело в цимента, разпилявайки розите, чиито цветове се пръснаха навсякъде. Бързо скокна, събра оголените дръжки и ги поднесе на момичето:

             - Заповядай, светлина за очите ми и огнен лъч, проникнал в моето сърце! Аз съм Стоимен. - и понеже не успя да измъдри друго, по- задушевно от това, допълни- Така ,като те гледам, приличаш на разгонена кобилка, която няма търпение да я обяздя!

             - Иванка - разсмя се девойчето и му подаде ръка- Ама ти наистина си бил голям образ.

А Игнат го прегърна и се закашля:

              - Като подвижна парфюмерия си, бе! Ела да ти дам някоя моя блуза, че ще ни издушиш!

Жените се заеха с подреждането на масата в кухнята, а мъжете влязоха в спалнята.

              -  Ти какво?!? Майтапиш ли се с мен? -изръмжа Стоимен, оглеждайки подадената му блуза- Такива- с надписчета- носех в детската градина!

              - Това е “Долче и Габана” , бе!

              - Гъбена ли е, спаначена ли е- не я искам! - твърдо отсече той.

След още няколко предложения, Игнат се изнерви, извади една плетена от баба му, послучай успешното завършване на осми клас, фланела, и му я подаде.

               - Защо я кри до сега, бе? Заизваждал ми Лагернафорд, Гъбена... Страх те беше да не те засенча ли? - облече я, напери се като паун и излязоха.

               - Най- после се появихте! Вече се чудехме- да не сте си посегнали нещо! - избъзикаха ги двете момичета.

              - Няма начин! Аз знам, че Стоимен е по- силен и не бих си настъпил здравната книжка...

Всички се разсмяха. Без Стоимен. Той така и не схвана шегата.

Забавляваха се до късно вечерта. Стана време за лягане и Игнат тактично подхвърли( въпреки , че къщата му бе двуетажна) :

              - Аз имам само една спалня и няма да е удобно за всички ни...

              - Спокойно, приятел, аз ще приютя Ванчето! Какво ще кажеш? - погледна я той, а тя само кимна, в знак на съгласие...

...Игнат надмина себе си - два пъти за девет минути! Лежеше и , горд от постижението си, задъхано каза:

                - Е, разказах ли ти играта?

                - О, ти си най- прекрасният мъж, който съм срещала! - изчурулика тя.

И той, в пристъп на слабост, изстреля:

                - Ще се омъжиш ли за мен?

Тя се вцепени, а после се разплака:

                - Ако те бях срещнала преди два месеца- с удоволствие! Сега не мога... Бременна съм!

                - Стига, бе! Ега си и качественият съм! ...

Тя го изгледа смаяно, мислейки: “ Или се прави на шут или.... наистина е много зле! “

                 - Сгодена съм...   

                                                                       .....................

.             В продължение на два месеца Стоимен не участваше в играта на живота, който безмилостно минаваше край него и въобще не доказваше правотата на припева от едно неиздавано  рок парче на Шо Цветанофф, гласящо: “В жесток двубой с времето, минава всеки божи час! За миг да спре не иска то, влече след себе си и нас! “ Дори нямаше спомен дали е присъствал на сватбата на Игнат... Братовчед му, сериозно разтревожен, през ден идваше да му запали камината и да сготви нещо. Игнат и съпругата му също често го посещаваха и, понасяйки стоически смрадта, изпълнила спалнята му, се мъчеха да повдигнат духа му. Накрая Игнат не издържа и каза на жена си:

                 - Трябва да му пратим някое момиче, за да го извади от това състояние!

                 - А от къде ще и намерим противогаз? - сериозно запита Мима.

                 - Когато открием мацето, аз ще отида да го подготвя.

И се започна едно звънене- той - на негови бивши, тя - на приятелки...

               Неочаквано, решението се появи само! Един ден телефонът на Мима звънна, а отсреща ридаещ глас заопява:

                 - Ох, Мимче-е, копелето ме заряза! Направо не съм на себе си! Не ми се живее повече...

                 - Светле, толкова се радвам да те чуя! И много съжалявам за случилото се! Искаш ли да ми дойдеш на гости? От кога не сме се виждали?!? А, не, в Плевенско съм! Ожених се! - и започна една дъ-ълга женска тирада, чийто краен резултат бе съгласието на Светла да им погостува.

Игнат едва не получи душевен оргазъм:

                  - Кога идва? Аз направо да отивам да обезпаразитявам горкия страдалец, а?

                  - Отивай, имаш няколко часа -  разсмя се жена му- Утре тя ще е в Плевен!                                                                                                                                         

                                                                                ---------------

                  - Стегни се малко, бе, човек! - Игнат с мъка влачеше приятеля си към банята- Утре ти идва на крака супер маце!

                  - И сигурно не само бременна, а и с две деца... - измрънка Стоимен.

                  - Тя още е мома, бе, тъпанар! Я се вземи в ръце! Какво си се желирал! - и го вкара в банята.

Четири пъти го връща да се доокъпе, а Стоимен едва не ревна:

                  - Стига вече, бе! Шампоанът ми свърши!

                  - Използавай го и тоя сапун, бе! Само паяжини събира!

                  - Това е за последно! Два потника изстъргах от гърба си- какво още искаш?!?...

                  - Добре, де, за последно! После върви в хола да се облечеш, защото прозореца в спалнята ти е отворен. Пуснал съм всичко да се пере. Леле, как са ми се усмърдяли ръцете! Ще отида до нас за ароматизатор, че и стените така са се напоили... Как не си си загубил обонянието, бе, човек?!? ...

Стоимен излезе от банята, облече се и - право в спалнята.

                  - Аз нищо не помирисвам!  - констатира с неприязън той- Какво само се шашка Игнат? Ух, че студено! - и бързо затвори прозореца.

                  - Тук съм! - появи се приятеля му- Взех и от колата ароматизатора. Ще го закача на полилея, а после хубаво ще напръскам в стаята! А ти върви да извадиш туршийка и ракийка!

След като приключи с ароматерапията, Игнат излезе от спалнята и затвори вратата и. Отправи се към кухнята, разнасяйки след себе си сладникав люляков аромат. Стимен го усети и изрецитира:

                  - Кое си ти, Видение прекрасно, в облак от парфюм със дъх на пролет?

                  - А ти кой си, принце мой, ухаещ на къпана овца?

                  - Аз ли, бе?!? Я помириши! - и оголи мишница.

 И двамата се разсмяха и вдигнаха наздравица за утрешния ден. ...

                   Още в шест и половина сутринта, Стоимен разбуди Игнат и Мима, защото му свършил одеколона и дезодоранта сдал багажа. Приятелят му се погрижи за него, а Стоимен , в знак на благодарност, само измрънка:

                  - Много ти се свиди пръскалото,бе! Само толкова ли?

                  - Това е силен и траен парфюм, а не на дядо ти одеколона!

Закусиха, поговориха и стана време да тръгват за Плевен. Пътуваха в супер настроение. През целият път Стоимен не спираше да говори какви чудеса ще и направи в леглото и как ще и скъса живарника, че да изтечала рибата... Пристигнаха, слязоха от колата и се строиха на перона на гарата, в очакване на влака. Той закъсня двадесет минути, но това не развали ничие настроение. В крайна сметка- пристигна и пътниците заслизаха, Едно, на пръв поглед, невзрачно момиче, облечено в дебело яке, със шапка и шал, под които струяха само чудно сините му очи, се затича към Мима и се сгуши в нея. Стоимен гледаше тъпо и стреснато. “ На тая бая здрави ръце ще и се наложи да има, че да вдигне боздугана... Дано поне ракията я направи по- привлекателна! ...

                  - Това е Стоимен, за когото ти разказвах! - извади го от ямата на мислите му гласа на Мимето- Запознайте се!

Погледна я и потъна в дълбините на очите и.

                  - Какво ти става, бе? В колата не спря а се изхвърляш, а сега? - разтърси го Игнат- Кажи едно “ приятно ми е” !

                  - Едно приятно ми е...

                  - И на мене! Много си сладък! - изгука момето.

                  - Така ме наричаха преди- “ Сладкия” ! - влезе в реалността той- А ти си много... облечена!

                  - Е, ако ми допаднеш, може и в по- различен вид да ме видиш! - усмихна се тя и, влизайки в колата, свали шала и шапката.

Слънчево-русата и коса, стигаща до раменете, сякаш озари пространството, а последвалата усмивка накара Стоименовото сърце да забие лудо! “ Ох, ако и под якенцето си толкова секси... Мале, мале! “ . А тя, сякаш четейки мислите му, го съблече. “ Ох, какви камилчета си ми отгледала...”- чак се задъха той- “ Как ще ми пълнят ръчичките... Ти си била много хубава, ма! Ох, на батко пиленцето - нямам търпение да ти смъкна останалата перушинка! “ .

Пристигнаха до Игнатовият дом, влязоха в хола и настаниха Светлето до Стоимен. Той не можеше да откъсне поглед от “ камилчетата” , което не и убягна и нарочно се изпъчи още повече.

                    - Ох, на батко-о... - простена той и потри ръце, а тя се разсмя с глас.

 А докато настъпи нощта, Игнат поне десет пъти изимитира приятеля си, като стенеше, обърнал очи нагоре: “ Ох, на батко-о... “ ...

Малко преди полунощ, момичетата съобщиха, че ще си легнат двете, защото имат много да си говорят и оставиха младежите сами.

                                                                        --------------

                    - Толкова е красиво и приятно тука, дори и по това време на годината! - чуруликаше Светлето, стискайки Стоименовата ръка- До сега само бях чувала за парк “Кайлъка” . Много е спокойно!

“ Радвай се ти, радвай се на спокойствието, че довечера... мале, мале!” - мислеше Стоимен и се усмихваше самонадеяно- “ Такъв маратон ще ти спретна, че ще ме молиш за пощада! Както съм загорял като дървена бъркалка” ...

Разхождаха се дълго. Говориха, смяха се и накрая се отбиха в ресторант “Караджейката” да хапнат. След това се качиха в колата и отпътуваха за село. Когато пристигнаха, Мима каза:

                    - Много съм уморена. Направо си лягам!

Очите на Игнат светнаха:

                    - Идвам веднага! И без това много започна да ми липсваш!

                    - Хайде да отидем у нас и да оставим влюбените гълъбчета на саме! - обърна се Стоимен към Светла.

                     - Добре, води ме! ...

Нощта премина като в приказен сън. Развидели се, Стоимен стоеше буден, взирайки се в лицето и. Погали косата и, а тя се усмихна и сънено изгука:

                 - Искаш ли да се оженим? ...

Трудно е да се опишат гордите, силни и изгарящи чувства, които го изпълниха и в ума му проникнаха редове от “ Изгубеният Рай” на любимия му поет и мистик Джон Милтън, които промълви:

                    - Искам вечер да положим сърцата си едно до друго и заедно да посрещнем изгряващото утро, настъпило на Земята, обсипано с цветя, набрани от Рая! - и я притисна силно до себе си, добавяйки - Само за теб!

А мислено допълни: “ Поне ще имам нещо под ръка, че да олабвам жилата! Ми, тъй, де“ ...

                                                                       ----------