"Нова моторизирана група агресори са се появили в западната част на О'Диеч -град, станал център на внимание с множеството зверски убийства от последните няколко седмици..."
Фрагмент от репортаж
ОСЪЖДАМ ТЕ....
Не вярвам. Не може да бъде истина. Отварям очи и през мъглата на собственото си студено съзнание виждам неясните очертания на моя затвор. Дъските са влажни, тук там прогнили, изметнати от врмето и категорично реални в мокрия въздух на този проклет/от Бога?/ трети ноември.
Не вярвам, че може да бъде истина. В дланите ми се впиват измислени зъби на някъкъв измислен звяр, но аз ги усещам и знам, че съм твърде слаб, за да бъда свободен. Ръцете ми са изтръпнали... Дебели, студени въжета ме държат насила изправен и мога да видя през бавно разсейващата се мъгла на собственото си студено съзнание парче от света, синкав от въздуха зад прогнилите стени и видим през кривата цепка-прозорче, зейнала на метър от мен в полумрака.
Спомням си...
Деси ме гледаше с разширени, изпълнени с ужас очи и ...