Jan 14, 2010, 5:34 PM

Свети Георги (2) 

  Prose » Novels
876 0 0
11 мин reading

Част 2. Един прекрасен ден

 

  Един ден мъжът, на когото принадлежеше Георги, дойде да му го каже в очите. Георги се беше прибрал от училище и беше седнал да пише домашни, когато един мускулест гологлав мъж слезе от Лада и се запъти към родния фургон. Той започна да тряска по вратата, която беше закована за протекция точно от такива батковци.

-         Отвори ма, курво! – ругаеше той, а Георги изпрати малкия си брат през прозореца и също избяга.

  Набитият мъж  усети, че двете деца се опитват да се изплъзнат и скочи след тях. Двете момчета побегнаха през глава, но мъжът беше след тях. Ники още беше малък и неопитен и се спъна в едно желязо. Георги се върна назад и се опита да го вдигне, преди лошият батко да е дошъл, което беше неизбежно.  Той ги сграбчи за вратовете и ги огледа внимателно.

-         Чуйте ме бе, келешчета – започна той с дебел глас. – Къде е майка ви?!

-         На работа, за какво ти е?! – отвърна троснато Бандитът, който не се плашеше от такива типове.

 В този момент служебният Мерцедес спря и от него се показа Грета. Тя се затича с високите токчета при децата си.

 - Какво искаш, бе?! – сопна се тя на непознатия.

 - Да видя сина си! – отвърна й той.

 Тя повдигна Бандита и го бутна към него с думите:

-         На! Гледай! Същият боклук като теб!

 От този момент нататък Бандитът усети какво е дива ярост към човека, който му се пишеше баща и към собствената му майка. Баща му се приближи и му фрасна един шамар:

 -Теб ли съм направил бе, слополкьо! – започна да се подиграва. – Виж се! На нищо не приличаш, мангалче посрано!

 Той продължи с ругатните и шамарите, а майка му просто седеше настрана и гледаше. Георги не знаеше къде се намира от тежките шамари, които му нанасяше. Той падна на земята, когато се осъзна и побягна. Следващият ход на баща му беше да почне майка му и Ники. Георги се качи на покрива на един фургон и загледа събитията с насълзени очи. Към него се присъедини Катя.

-         Какво става? – попита тя, но той не отговори. – А, гледаш как Митко Бандита бие майка ти. Гледай, защото ще се повтори и потрети.

-         Той ли ми е баща? – попита малкия.

-         Да – отвърна Катя. – Преди майка ти да стане такава, се занимаваше с него. Забременя на 16 и той я остави, сега я търси само, когато се дрогира.

 Георги изпуфтя и слезе. Той се усамоти на едно високо кътче. Закле се пред себе си, че ще убие този човек, каквото и да му коства и това стана причината за неговия живот. С годините напред улицата започна да го учи да се бие, да мрази и да се пази от лоши очи. В седми клас вече участваше в нощния живот на града, като продаваше наркотици вечерта, сутрин ходеше да учи. Брат му и сестра му растяха с всеки изминал ден и се наложи да ги издържа, защото на майка му не й пукаше за децата.

 Един следобед Бандитът се прибра от училище. Малката му сестра си играеше около махалата на единия край на кръстовището, а на другия стоеше Митко Бандита, заедно с негови хора. Малката Наталия безгрижно си риташе топка на тротоара, заедно с приятелчетата й, когато в наркоманския мозък на големия Бандит прищрака нещо. Той шумно започна да обсъжда нещо с колегите си, след което извади пистолет и го насочи към момиченцето. В този момент Георги минаваше от другата страна, видя накъде отиват нещата и се втурна към баща си.

-         Спри! – извика той. – Какво правиш?!

-         Гледай циганчето! – отвърна безчувствено и дръпна спусъка.

 Един тежък куршум прободе гърдите на малката Наталия и тя бавно се свлече на земята. Всички деца изпаднаха в паника, а мутрите на другия тротоар в еуфория, че са убили едно циганче. Георги видя случката и се нахвърли на баща си, който го фрасна с пистолета в главата:

-         Какво си мислиш – попита злобно. – Бягай при майка си преди и теб да съм гръмнал.

 Това не му повлия, той отново се нахвърли, но този път изяде страшен пердах от набитите мъже. Нямаше нищо счупено, но целият беше в кръв. След като се наситиха, го оставиха да лежи. Момчето намери сили да се повдигне и да допълзи до отсрещния тротоар до мъртвата си сестра. Той я прегърна и започна да плаче. Какво унижение! Защо живота беше толкова лош към него!? Някой от минаващите повика линейка. Лекарите ги натовариха в колата и ги закараха в болница. Няколко часа по-късно Катя дойде да прибере ранения си приятел. Тя братски го прегърна:

-         Разбрах за сестра ти – показа съпричастие. – Много съжалявам.

-         Майка къде е? – попита момчето.

-         Не знам – отвърна тя.

 Те потеглиха към махалата. В момента, който колата спря, Георги се затича към фургона, в който намери Грета шетаща на ляво на дясно. Ники плачеше за малката си сестра, но майката не показваше никакви чувства на скръб. Бандитът влетя през прозореца и стресна проститутката.

-         Дъщеря ти е мъртва! – съобщи със сълзи на очите.

-         И аз какво да направя?! – попита Грета.

-         Не ти ли пука поне малко?! – попита отново, а Грета не отговори. – Да, на теб ти пука само да се наебеш, да се наядеш и да си купиш нови обувки, деца нямаш!

 Грета се ядоса, хвана го за гушата и заговори злобно:

-         Какво правя не  те интересува, боклук такъв! Не можеш да ми казваш какво да правя, сополанко!

 Бандитът й зашлеви шамар:

-         Ти не си никаква майка! – упрекна я. – Застреляха детето ти, а ти ме питаш какво да направиш?!  Пропаднала курва!

 Майка му се разрева, Георги също. Отиде да намери утеха при Катя. Чувстваше се много зле, задето беше ударил майка си, но мислеше, че си го заслужи.

 Двамата с Катя организираха погребението на малката Наталия, купиха й ковчег, нови дрехи, а Грета дори и не изяви желание да помогне.

 Няколко месеца след като настъпи завършването, 15 юни, Георги доволен се върна от училище с отличен бележник. Влезе при майка си и щастливо й подаде книжката, на която нямаше по-слаби оценки от 6. Тя дори не го погледна, беше прекалено заета да си лакира ноктите:

-         Махай се, сега имам работа!

 Георги се разочарова за пореден път. Той скъса бележника и го хвърли на боклука. Всяка година завършваше с пълно 6, а майка му дори не знаеше, че ходи на училище; и това се водеше родител! Той се яви на изпити, защото мислеше да влезе в някое добро училище. На първия се справи безупречно, но не можеше да се каже същото за втория. Деня преди изпита той се скара с майка си, което го подтикна да посегне към алкохола. Той, заедно с Гарвана и останалата част от компанията, се събраха и пиха цяла нощ, чак до сутринта на беседките. Стана 7 часът, Георги едвам ходеше, приятелите му го изпратиха до входа на училището, а една съученичка - до стаята. Седна на чина, дадоха му химикалка и листове със задачи:

-         И к’во да ги пра’а – попита дрезгаво.

-         Пиши – отговори му квесторът.

-         Тия цифри ме преследват – извика на висок глас и всички се засмяха, а учителят откачи.

-         Още една такава проява и ще те изгоня!

-         Слушам, шефе – подигра се той. – Яж ми хуя!

 Квесторът го хвана за блузата и с жестоки крясъци го изкара. Този изпит нямаше да може да го вземе. Прибра се у дома и легна. Тази година трябваше да пропусне, може би догодина в някой техникум. През годината се случиха много неща. Успя да си купи хубав мотор и бръмчеше по цял ден из квартала, но загуби приятел.

 Един ден Бандита седеше на поста си, когато дойдоха две мутри.

-         Трябва ли ви нещо, пичове? – попита дружелюбно.

-         Да, трябваш ни ти, забучен на колец! – отвърнаха троснато.

 В този момент дойдоха Тито и Катя. Тито се намеси:

 - Момчета, какъв ви е проблемът?!

 - Махни си копелето оттук, преди ние да сме го махнали! – отвърнаха те и погледнаха Георги злобно.

 - Какво ще направиш – изперчи се Гарвана, който също дойде.

 Нямаше нужда от повече приказки - дебелите мъже посегнаха на Гарвана и Тито, които бяха изпечени улични бойци, заедно с малкия Гошко, който също се включи в мелето. За няколко минути двете мутри бяха на земята със счупени глави, а троицата доволно се изплю върху тях.

-         Това да ви е за урок, свине такива! – озъби се Тито. – Ние не отстъпваме пред никой!

 Всичко се размина до следващия ден, когато малкият бандит играеше на карти в махалата. От горната улица мина един черен джип Мерцедес. Всички се събраха с ножове в ръка да го крадат, когато задната врата се отвори и от нея изхвърлиха Катерина. Тя беше цялата в кръв и не дишаше. Всички се събраха около нея. Бандитът бавно пристъпи и затърси пулс - нямаше. Като осъзна какво стана, започна да вика, колкото му държи гърлото и да псува, колкото може, но не върна Катя на белия свят. Тълпата започна да си задава въпросите: “Къде е Тито?” и Гарвана им отговори: “В затвора”. Георги си взе спомен от нея, един златен пръстен на рози, не се знаеше от къде е, но тя не го сваляше нито за миг; закачи го на синджирчето си. Той отчаян помогна на кръстника си да пренесат мъртвото тяло и се затвори в стаята си. Пусна си любимата музика и започна да плаче.

И така свършваше. След погребението, Бандитът осъзна, че няма повече работа там. Той опакова багажа си и отиде в София, в големия град, като си мислеше, че ще живее почтен живот. Запамети си датите на смъртта на сестричката си и на Катя на лявата ръка чрез татуировка и запали мотора съм столицата, тръгна да си търси училище. Приеха го в един техникум, а остатъка от ваканцията си прекара при братовчедката си в Ботевград. Седмица преди да започне, се настани в пансиона. Тъй като имаше наплив от ученици от други градове, го сложиха в стая с по-голям ученик. Той беше леко мургав, явно рапър, с кафяви очи, слабо тяло и сърдита физиономия. Бандита влезе при него и го погледна.

 - К’во гледаш, бе!? – троснато попита той.

 Седмицата преди започването на училището беше седмицата на купоните в пансиона. Всички ученици се събираха в антретата и празнуваха до зори. Георги не участваше, защото беше нов. Той обикаляше да си търси работа. Намери си в един склад, плащаха добре на ден, колкото за прехрана. Една вечер се прибра скапан от работа, а всички бъдещи ученици се бяха напили. Един му скочи:

-         Тоя, па! – започна троснато. – От кое село си бе, педерас’!?

Георги не му обърна внимание.

-         Питам та, бе! Майка ти да еба!

 Бандита не искаше проблеми, само че пияният искаше. Той скочи на бой на момчето със стиснат юмрук. Георги беше добре обучен уличен войн и се дръпна встрани.

-         Пич, не искам да те бия, иди да си легнеш – отвърна съвсем любезно.

-         Не, ‘ем ‘ше те бия, ‘ем ‘ше те еба! – закани се пияният.

 Малкият въздъхна тежко. Пияницата му налетя с ритник, който беше уловен. Бандита го свлече на земята и му скочи отгоре. Другият се преви от болка и продължи с ругатните.

-         Казах ти да си легнеш – отвърна за завършек.

 На другия ден, като стана, съквартирантът му се беше надвесил над него:

-         Абе, пич, ти снощи тоя само с два удара го размаза – каза изумено той.

-         Е, и? – отвърна Георги. – И ти ли искаш?!

-         Не, страшен си – отвърна момчето.

 Той успя да се запознае със съквартиранта си. Казваше се Виктор, накратко Демона. Той се занимаваше с дребни далавери, свързани с наркотици. Беше мълчалив и си отваряше устата само, когато го заговорят, иначе мълчеше със самодоволна усмивка. Тази година щеше да бъде абитуриент и да се маха от училището. Демона го запозна с още един приятел на име Шарки, или Самуил. Беше набит и висок, с широки рамене и ръце като чукове. Падаше си избухлив характер и се водеше бизнес партньор на Демона. Те двамата бяха доставчици. Доставяха пратки на различни места по различно време. През дните, които Бандита остана при тях, те постоянно го навиваха да го включат в кюпа на големите пари, но той постоянно отказваше, защото се стараеше да спази даденото обещание.

 Дойде дългоочакваният ден и Демона, и Шарки, заедно с отбрани съученици отидоха да се напиват по случай започването на годината. За разлика от тях Георги се беше надъхал да учи и да се труди усърдно за по-добър успех. Директорът изчете имената на приетите, насочи ги към стаите и към класните и всичко вървеше по мед и масло. Класната ги заведе в стаята, изнесе им дълга реч, колко добре ще си прекарат и ги остави да се запознаят помежду си, откъдето започнаха скандалите. Бандитът се огледа и се почуди къде се намира. Имаше един скинар, който вероятно мразеше събратята му, няколко лигли, които веднага започнаха да се гримират, спящи по чиновете и т.н. Това навярно щеше да бъде най-трудният период от неговия живот.

© Лапето All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??