Светът през погледа на малкия човек - 1
Светът през погледа на малкия човек
- 1 -
Светът през погледа на кърмачето
Не мога да разбера света на големите. Омазал съм се с някаква жълта каша, пък те се смеят и цъкат: "Я, какво има в памперса!" Кискат се... Хи... хи... хи... Най-приятното е, че ме измиват с топла вода. Само, дето все бързат. Пуснали са тиха музика и чак се унасям... Но викове от някаква черна кутия я смущават: "ГООООЛ!" Не ме интересува гол ли е, не е ли, ще взема и аз да викна, че огладнявам... Знам, че имам режим, но по-добре да ги подсещам... Странно изопачават думите, съвсем се обърквам: "Гууу... гууу..." Кършат пръсти и кривят физиономии... Преболява ме коремчето и изсумтявам, понякога се отпускам и заплаквам - гадно е това куркане вътре в мен... Казват, че имам колики... Едно е ясно - когато имаш колики, не можеш да обясниш какво е, а когато се опитваш да обясниш, вече нямаш този проблем... (Сигурно никой не знае какво точно е "колики"...) Изглежда дълбокомислено научно обяснение за моите неразположения... А пък големите започват да ме люлеят, тъпчат ми в устата някаква гума. Сещат се от време на време да ми дадат вода. Е, малко е лепкава и сладникава, но... не мога нищо да им кажа... Не разбирам защо се радват и когато се оригна, след като съм похапнал. "Браво!" - смеят се от сърце. С нетърпение очаквам вечерта. Понякога дори ми е напрегнато. Велик е моментът, когато ме потопят в коритото. Оставят ме да пляскам на воля. И това им е много смешно. Въобще, каквото и да направя, все до смях го докарват. Виж, когато е тъмно, стават нервни... Все повтарят, че им се спи... Пък на мен ми липсва вниманието им; пак огладнявам; пак се изцапвам...
Следва продължение... (Светът през погледа на едногодишното дете)
© Павлина Петрова All rights reserved.
