Свободата в диалози

Мария и Ели на пръв поглед са момичета, на които може да се разчита, но се оказва, че след тези диалози, които двете си "нанасят", никой на никого не може да разчита.

Ето откъси от диалозите им в рамките на думичката свобода.

Двете отново са на кафе и двете отново си говорят за действителносттта и за реалността около тях.

- Ели, знаеш  ли, че нашата приятелка се оженила, ма.

-Коя от двете?

-Тази с черните коси, дето ù викат Теди.

- Ох, ама не знам какво те накара пък точно тази да я споменеш? Какво толкова ти е интересно точно в нея и до ден днешен се чудя.

- Наистина на пръв поглед няма нищо интересно, но тя ми разказа плановете си относно този си брак.

-И какво толкова интересно?

-Ами не била казала на свекъра и свекървата си, че има извънбрачно дете и то дадено за осиновяване някъде към Средногорието.

-Аааааа, гледай ти...

-И друго ми каза, че възнамерявала заедно с мъжа си да бягат при сестра му в Италия, някакъв си град Castelnuovo della Daunia.

-Боже мили, ама ти се оказа цял разузнавател, ма.

-Ами ние двете нали сме неомъжени и трябва да се научим да внимаваме и да си пазим интересите все пак. Че на днешно време я камилата, я камиларя.

-Малко взех да не те разбирам вече, ама ми се струва тая работа с Теодора доста скапана, да ти кажа откровено.

-Ами скапана си е, ама ще има успех.

-Защо така си мислиш?

-Ами като се има предвид, че чичо ù бил някакъв заблуден полковник, май той   щял да оправи работата.

-А пък аз да ти кажа, че чух, че тая работа щяла да я бъде, ама искали дете тя да им роди.

-За Теодора тая работа е най-лесна. Тя има малко акъл и много потенциал в секса.

Щом до момента е родила три и има два аборта, това ще го свърши с лекота.

-Грозна работа!

-Грозна е, ама е единствената възможна в България.

-Друго нещо да кажеш?!...

-Чух отнякъде, че тя вече се била запознала с детето си.

-Иииии... Какво станало?!...

-Ами май му се подигравала жестоко и никой не го защитил.

-Как точно му се подигравала?

-Ами че било грозно, глупаво и че знаела кой е баща му, но нямала никога да му каже.

-Ох, стана ми лошо вече.

-Мария, ти с твоята емоционалност до никъде няма дастигнеш. Учи се от тая шафрантия, че да има кой да те гледа на стари години.

Така завършил диалога между две стари приятелки, които откриха Америка.