- Скъпи? Спиш ли? - питаше тя, докато прелистваше страница след страница от книгата си. -Опитвах се. -Ленчето ми писа. Заедно с Гошо ще ни чакат на летището. Чуваше се бебешки плач няколко седалки назад. Приятната ми дрямка отиде на боклука. Така или иначе проклетият самолет се разклащаше от време на време, сякаш дете си играеше с една от онези стъклени топки, които се използваха за украса. Нали знаете, тези които като разклатите, започва да вали сняг вътре. -Ах, нямам търпение да идем при сестра ти и досадния й съпруг за цяла седмица. -Ами! Ако мислиш, че ще ми мрънкаш през цялата почивка... - сопна се тя, очевидно усетила саркастичния ми тон. Не се случваше често. Това бе най-силното ми словесно оръжие. Седалката отново се раздруса. Така или иначе нямаше да заспя, реших да се поразходя, но единственото място, където да се разтъпчеш на самолет е, точно така - никъде. Можех да отида до тоалетна, но кой знае кой леко изнервен господин преди полета е пийнал едно­-две уискита, за да се от ...