Сънят
Когато беше млад, той беше човек на подземния свят. Беше извършил най-тежките престъпления. Бягаше непрекъснато от закона.
Сега той беше човек на възраст. И макар да осъзнаваше, че това, което беше извършил не са постъпки на разумен човек, не съжаляваше за миналото си. 
 Той се бе скрил в една стара маза, която притежаваше един негов приятел. Беше късно вечерта, навън бе буря, а той се беше изпънал удобно в леглото си. И нищо, че му беше мръсно миналото той беше спокоен.
 Отпуснат и воден от спокойни мисли, той изпадна в дълбок сън. Толкова дълбок, че не чуваше никакъв шум. Нито дъжда, нито гръмотевиците. Та нали това беше най-хубавото време за сън.  
 Но когато той се унесе и заспа започна да чувства как душата му излиза от тялото му. Изведнъж той се озова в един влак движещ се с огромна скорост. Тогава той си помисли, че сигурно умира. Чудеше се, къде го водеше това пътуване? Не се мина дълго време, когато той се озова пред едни огромни порти, необикновени. Толкова големи, че не им се виждаше края-нито височината, нито ширината. Бяха целите посипани със скъпоценни камъни. Тогава той си помисли, че толкова неща е виждал в живота си, но подобно нещо не е виждал. Усещаше още по-голямо спокойствие. Усещаше, че в него се пораждат чувства, каквито не е изпитвал. Чувстваше надежда, вяра, любов, спокойствие и угризение за миналото си. Това бяха непонятни чувства за един закоравял престъпник. Когато портите се отвориха, чу глас, който му каза да влезе. Когато той престъпи прага пред погледа му се виждаха огромни реки, бистри като сълзи, чисти и кристални като сапфир. А в тях риби, приличащи на златни. Той стоеше и недоумяваше какво беше това място. Такова спокойствие чувстваше, такива топли чувства, че нямаше как да опише с думи. Стоеше и гледаше втренчено. Нямаше човек на около, беше само той. А в миг в съзнанието му преминаха всякакви мисли-дали сънува, или е мъртъв, или може би полудял, или може би това е свръхестествено преживяване? Нямаше отговор за абсолютно нищо. Чудеше се дали да се върне, или да продължи напред? Може би беше редно да продължи. И така и направи, но все пак запечата в съзнанието си тази прекрасна картина. 
  Когато той се изправи срещу него се виждаше огромна райска поляна. Не виждана никъде по света. Беше прекрасно зелена, а по крайщата й се виждаха цветя- хризантеми, орхидеи, рози, но в много по-големи размери от нашите цветя. И когато се вгледа по внимателно пред погледа му се появи еднорог. Бял като сняг, с големи черни очи и много красив. Еднорогът се приближи до него и му каза:
-    Не се безпокой страннико, ще видиш още едно нещо и тогава ще ти се обясни всичко каквото те тревожи, но само трябва да продължиш напред и да се обръщаш.
-    Умрял ли съм?-попита той.
-    Продължи и ще намериш отговорите.
А той си помисли, че вече наистина е полудял. Сега пък и говорещ еднорог... Но все пак реши да го послуша. Тръгна да ходи и вървя, вървя, а края на поляната не се виждаше. Но той си спомни предупреждението на еднорога и не се обръщаше назад. Вървя още около половин час, когато той се озова в град. И то не какъв да е, а целия в злато. Всички къщи бяха на три етажа, лампите бяха  направени от бисери, а шосето беше цялото от рубини. И тогава той онемя. Вече наистина не знаеше какво му се случва. Всичко изглеждаше толкова реално и истинско, а той беше като ударен от гръм. И когато той си помисли да се върне назад, пред него се появи Ангел. Висок около два метра. Снежно-бял, имаше четири крила, а когато Ангелът му проговори, гласът му беше като глас от много води. 
Ангелът му каза:
-Ти премина през три места, остава да видиш само още едно нещо, което е свързано с теб. 
-Къде се намирам?- попита той.
-Ти се намираш в Рая. Когато заспа ни беше наредено да вземем душата ти. Реките, които си видял представляват сълзите на всички невинни хора по света, които са проляли в следствие на мъка, това са сълзи на ранените души. В поляната, която си бил си видял най-красивите цветя, които съществуват само тук. Те са всеки нов  живот, който се ражда на Земята. По средата на поляната е “ Дървото на живота”, но ти си толкова грешен, че не си могъл да го видиш. То е началото на целия свят. Градът , в който се намираш в момента е направен за хората, които през земния си живот са служили на Бог. Те не са убивали, не са крали, не са лъгали, не са били горделиви, не задържат омраза в себе си и прощават на всеки, който ги е наранил. Сега, на теб ще ти покажа отреденото за теб място, когато застанеш в Съдебната зала, пред нашия Бог. 
 И Ангелът го поведе в едно място, приличащо на пустиня. А насред нея имаше гигантски кораб, с неизмерими размери. Тогава той попита Ангела:
-Какво е това място, няма нищо общо с това, което видях?
-Този кораб превозва всички погубени души в Ада , след като са застанали в Съдебната зала. На всеки човек е отредено място , където отива след земния си живот. Тялото е смъртно, но душата не е, и според това как си живял живота си, се определя къде ще отидеш. -каза Ангелът.
-Къде ще отида? – попита той.
-Тези неща ти ги показахме, за да видиш, къде няма да отидеш и какво ще изпуснеш, ако не промениш живота си. 
-Но... аз ще се върна ли на Земята? 
-Ще те върнем само, за да ти дадем един последен шанс. Да разбереш, че трябва да се прощава, да не задържаш омраза и злоба в себе си, да се извиниш на родителите на момичето, което изнасили и уби, да върнеш всичко, което си откраднал, да унищожиш всеки наркотик, който имаш у вас и най-вече да повярваш в Господ. Тогава ще има втори шанс за теб! Сега ще те върнем на Земята!
-Но..
И в следващия миг, той беше в леглото си. Замислен, с угризения, с мистерия, за това което му се беше случило, но изпълнен целия с надежда. 
 Ами ако това беше истина... И все пак след двадесет години, реши да промени живота си. Реши да се вслуша в думите на Ангела.