Nov 1, 2009, 7:06 PM

Сянаката и огледалото 

  Prose » Others
913 0 1

СЯНКАТА И ОГЛЕДАЛОТО

 

От другата страна на огледалото, отвъд човешките предразсъдъци, без думи и без това, което не искам да бъда. Тънка линия, през която прекрачват само фантазиите ми. Една пеперуда се блъсна в огледалото и прашецът ù го посипа. Пипала и извити крилца, но вече без сянка. Върти се в кръг и се мъчи да полети. Не, тя танцува. Сянката ù остана от другата страна на огледалото. Вятърът вдигна прашеца и той се посипа като звезден дъжд. Вратата за връщане вече я няма. Хората грешат, за да се върнат в този свят поне още веднъж. Потребността ни от болката и нейната наслада е безгранична. Дърпаме сянката си зад нас винаги, когато застанем пред огледалото. Страхуваме се да бъдем сенките си, защото ни е страх от собствените ни фантазии.

© Георги All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Потребността ни от болката и нейната наслада е безгранична." Точно това си мисля и аз напоследък. Харесва ми
Random works
: ??:??