"Сярина" пещера ...
“Сярина“ пещера … . Легендарната история за чудната девойка Сяра - от моето родно село, я има в книгата на Братя Радоеви “Из миналото на Угърчин“ ... Но, добре помня - водеха ни като ученици от по-малките класове в „Сярина“ пещера, на пет-шест км. от селото ... И действително - на стените до отвора на пещерата се виждаха да висят русите коси на момичето ... Помня също - какво говореха за участта му, селяните ... Сяра живяла много отдавна и пленявала с красотата си всеки, който я видел ... На Благовещение (Благовец), тя облякла най-хубавата си премяна и с приятелки отишла на хорото ... Хванали се млади и стари да играят, но Сяра била най-лична мома ... От двете й страни се хванали любимият й и неговият приятел ... Ала, тъй неочаквано, отдолу се задал огромен тъмен облак и от него слезли трима ергени - три змея, изпратени от крилатия змей, от недалечната пещера ... Дрехите им светели отдалеч и цялото село се слисало ... Двамата се хванали от двете страни на Сяра, отделяйки я от любимия, а третият вървял успоредно на хорото ... Майката на Сяра била там и гледала все към дъщеря си ... Изведнъж се извила страховита буря - всичко наоколо се покрило с гъст дим ... Небето потъмняло, а змейовете вдигнали Сяра и я понесли към пещерата ... Хората хукнали след тях - да отнемат и спасят девойката ... Най-отпред, тичала майка й ... Стигнали пещерата - от нея излязъл още по-гъст дим ... Стъмнило се, не се виждало нищо ... Забучало силно, пещерата се разтворила - и змеойвете вмъкнали Сяра вътре ... Но веднага, със силен трясък, пещерата се затворила и косите на момичето останали да висят над пролуките на пещерата ... Майка й плакала, нареждала и всеки ден, сутрин и вечер, ходела да види - отнякъде да се покаже дъщеря й ... А Сяра, скрита вътре в подземните змийски палати, тъгувала за своите близки и оплаквала съдбата си ... Оттогава - никой вече не я видял ... Дълго време, като минавали за вода от близкия извор, хора чували да долитат от пещерата провиквания, писъци, ридания ... Едва успявали да си налеят вода и обхванати от страх, хората се разбягвали ... Нo, вечер съвсем никой не смеел да мине покрай пещерата, която нарекли „Сярина“ ... Минали години и злочесттата Сяра, проливала непрестанно сълзи ... И от бездънния отвор на пещерата - от нейните сълзи потекъл и клокочи, бистър поток ... Божа работа!... Видях го и аз, минавайки с моя по-голям брат наблизо, преди известно време ... А хората в родното ми място все още разказват историята за Сяра ... Но истина ли е, или легенда - никой не казва със сигурност ... ДораГеорг
© Дора Пежгорска All rights reserved.
