Вървя си из улиците пусти на моя град.
Разхождам се, а вън е смразяващо хладно и тихо. Аз вървя, но спирам на малката и
затънтена уличка, особено зловещо самотна. Сядам на отсрещната пейка. Звукът на птиците в тишината отеква и украсява есенно-зимния пейзаж. През мен се появяват котки - две, три, а изведнъж цяла дузина. От всички страни сякаш ме следят с поглед
и обграждат посоката, която е вече избрана, а именно тук, на тази улица.
Стоя и наблюдавам пред мен усърдната работа на непознатия мъж. Може би около 40, или малко повече, но това е без значение. Лицето му ми е познато, виждала съм го и преди. Висок, едър, с тъмноруса дълга коса, тяло попито от работа, мръсно и потно, но събуждащо страст. Незнайно как ме привлече толкова. Наблюдавам го тайно, но той съзира в далечината погледа ми. Аз гледам как ръцете му вдигат старателно дърво по дърво и фантазиите ми се бунтуват. Те желаят немислимото. Къщата му е малка и приветлива, макар и обикновена, тя е типичната къща на мечтите ми.
За миг през съзнанието ми нахлуват натрапчиви мисли - аз живея там с него, любим се по цял ден, той продължава работата си по къщата, а аз му готвя нещо вкусно, но всичко се случва безмълвно.
Страстта може да се почувства без думи, любовта също, но това не беше любов, а силен порив. Продължава работата си, а аз отново се впускам във фантазии. Грубо ме вдига, разкъсва дрехите ми, докосва ме навсякъде с мръсните си, но жадуващи ръце, изпиваме страст, животинска и първична, но дълбока. Чувстваме я в кръвта си, стича се по вените ни, опъва жилите ни, разтреперва телата. И ръцете му не спират да ме докосват, да се наслаждават на усещането. Аз от своя страна потъвам в забравата на страстта. Забравям всичко - проблемите, тъжните и ярости мигове, дълбоките размисли и колебания. Вече няма колебания, всичко е решено и направено, без заобиколки и обсъждане, без разум и свян.
Оставям се да уловя ритъма на тялото му, телата ни играят най-желаната игра, в която няма победени има само печеливши - прозорците са запотени, малки капчици се стичат по прозорците, но и те не могат да отмият видяното, котките гледат с удоволствие и любопитство.
Сякаш птиците създават друга мелодия, по-динамична и будна, улицата се изпълва с живот, самотата бива прогонена от страстта, драскаща с острите си нокти по вратата, би било непростимо да не я допуснем до себе си.
Изведнъж всичко става по старому, аз ставам, поглеждам към улицата и виждам отново самотата, отправяща се към къщата на непознатия, усещам студеното ù ухание, но дъхът ми е горещ, мислите - пламнали, а тялото изстинало.