pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16809
Nov 2, 2021, 2:48 PM

Събуди обичта си преди да заспи 

  Prose » Narratives
441 4 14
3 мин reading

         Легнала съм от час в голямото ни легло и търся, както винаги, близкото до теб ъгълче на моята възглавница. Прегърнала съм я с ръцете си, свила съм единия  крак и сякаш се готвя да скоча във водите на съня от трамплина на мислите. Но той се отдалечава и иска да играе с мен на криеница. Ядосвам му се и мислено хуквам да го гоня, за да не ми избяга. Може би моята настойчивост го плаши и той изчезва безследно И друг път съм го преследвала без резултат дълги и уморителни часове. Сменям ъгълчето на възглавницата с другото, подпирам брадичката си след малко и с третото – все същото безсъние! Сякаш съм заповядала на съзнанието си да ме събуди, преди да заспя. Чудя се дали да не запаля една цигара на терасата от твоите, но съм се разделила отдавна с този вреден  навик и плисвам една шепа студени аргументи върху подпалилата ме  непозволена мисъл.

          Решавам все пак да изляза, намятам халата на раменете си и прекосявам с тихи стъпки стаята. Уличната лампа свети в прозореца ни и точно това се превръща за мен често в причина, поради която не мога да заспя. Навеждам се над парапета и виждам момче и момиче, които се целуват под балкона. Целувка без престореност, без страх, без предразсъдъци и неизпълними обещания. Помниш ли, някога и ние се целувахме под разцъфналата светлина на крайпътните лампи? Единият от нас казваше "Спирка целувка!" и подарявахме своя въздух, своята надежда, свията безкористна обич на другия. Какво се промени оттогава? Родих ти две деца, които пораснаха и от години са далече от нас. От горния рафт на библиотеката все още ни гледат само гумените им мечета. Когато рожбите ни си тръгнаха, къщата ни сякаш опустя. Добре, че са тези видео връзки и социалните мрежи, които през вечер ни позволяват да ги усещаме  до нас.

        Дали се обичаме още с онази обгръщаща ни с ангелски криле обич? Казваха ни, че вървейки един до друг, ние сякаш светим! Може би е смешно на нашите години да искам чувствата ни да блестят, непроменени от праха на житейските вихрушки. Но вярвам, че си заслужава да потърся отговора на откъртилия се от душата ми въпрос. Все още гледам отдалечаващите се момче и момиче и усещам, че мъничко им завиждам. Застанала срещу огледалото на мислите си, осъзнавам, че е трябвало да браня от забрава всяка минута с теб, в която съм се чувствала щастлива. Да изглаждам и заличавам с любов онова несъответствие между реалността и очакванията, стъпвайки внимателно върху везната на разумните компромиси. Защото, допуснеш ли огорчението да вземе превес, то може да те доведе до вътрешно взривяване.

           В мен започва да трепти онова познато усещане на копнеж и се загръщам зиморничаво. Погалвам тишината, която се е свила до мен като коте, и искам да повярвам, че впрягът на мечтанията ме чака в леглото, защото също като мен не може да заспи. Но може би кочияшът-сън ще ме отведе отново към Надеждата, която е напоила конете си с тази Вяра. Отмятам внимателно завивките и търся топлината ти. Като тогава, в младите ни години. Иска ми се да превърна леглото в място, където въпросите са забранени. Но да успея да намеря всички отговори на неизречените питания, за да събудя обичта ни, преди да е заспала завинаги. Знам, че по силата на неписан закон вибрациите на мисълта ни привличат точно това, към което се стремим.

     Подпъхвам отново ъгълчето на възглавницата под бузата си, избърсвайки в него размечталата се сълза. Твоето дишане се превръща в равномерно махало, което ме залюлява в прегръдките на съня, престанал да се крие от мен и решил да ми подари нежното сияние на една жива обич.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??