Видя ли наши политици по телевизията, мигом се влюбвам в майките им.
Не става от всяко дърво свирка, от всеки кавал кавалер и от всеки пилот - президент.
Перфектното служебно правителство се състои от петима министри: трима покойници и двама на смъртния одър.
Спрелият часовник лъже по-малко от новините по телевизията. Той е верен два пъти дневно.
Политическата кампания е като жената. Винаги е твърде шумна и никога не знаеш ще има ли свършване.
На криво върви този свят – петлите взеха да снасят, а кокошките се помислиха за ястреби.
От памтивека насам едно не се променя: достойните гинат, за да живеят нищожествата.
Не могат да се дават обширни коментари за нация, на която тепърва предстои да се запознава със себе си.
Пред мен – истината, до мен – познанието, за мен – справедливостта, у мен - опита. И пак и пак: онзи отгоре ми – винаги отгоре ми.
Обикновено на лошите им се пише добро. Но на добрите им се пише лошо винаги.
Не вярвайте всякога в градежа: стените се издигат от страхливите, а се събарят от смелите.
Само едно е по-страшно от простака: простакът, набрал инерция.
Дори Гьоте да се разсърди от това, необходимо е да го преправим: „Човещина, повече човещина“.
Понякога – само понякога - най-разумният глас е мълчанието. Но ако слушате единствено него ще свикнете да отлагате, не да решавате; да се примирявате, не да избирате; да пълзите, не да летите.
Злодеят разрешения не търси, но намира благословия в липсата на съпротива. Добрякът, който бездейства винаги съдейства.
Отдавна не се делим на злодеи и добряци, а на извършители и помагачи.
Най-трудно е да разтърсиш глухия, да отвориш очите на слепия и да направиш от балканското магаре чистокръвен жребец.
Красотата ще спаси света. Ако крадливостта не му е видяла сметката дотогава.
Трагедията на българина е, че чуждото нещастие го задължава да се чувства щастлив. А драмата му е, че се бои да се почувства щастлив, защото много хубаво не е на хубаво.
Нашите богаташи са два вида: били са в затвора или са за затвора.
Стоицизмът е висша мъдрост, когато е у едного; когато е у цял народ вече става опасна глупащина.
Корупцията е като телесното газоизпускане – мирише си, но не се лови.
Държавен просперитет се създава с честна работа и се погубва заради стремежа тя да се прехвърли другиму.
Големите поети израстват в държава с изтощена гръд; разказвачите – в посестримата ѝ с опоскан задник.
Комунизъм – това е нещото, което преди те убеждаваше, че ще живееш в светло бъдеще, а сега те убеждава, че си живял в светло минало.
Дълги ще са страданията на оня народ, който намира достойнството за смешно, вярва че благородството е непростимо и учи децата си да склоняват главица, но падне ли келепирец – да бръкнат в кацата с медеца.
© Дон Бъч-Странски All rights reserved.
Поздрави за остроумните попадения, братле!