Съмнения
Стоя пред огледалото, гледам се и се чудя дали, ако ме видиш сега,
когато лакът ми е олющен и очите ми са подпухнали, защото спах с грим снощи;
когато по лицето ми са се появили пъпки и се е зачервило от горещината;
когато не съм облякла хубавите си дрехи, а стари и раздърпани;
когато тялото ми се е отпуснало, защото пропуснах упражненията си последния месец и половина и това като че ли се отрази най-много на корема ми;
когато кожата ми не е точно гладка, а по-скоро суха и грапава, защото не съм си сложила крем;
когато белезите ми си личат много, защото не съм ги покрила с фон дьо тен и не ухая така сладко на парфюм, защото не съм си сложила;
когато не съм си облякла черното дантелено бельо, а бяло и памучно;
когато косата ми не е гладка и блестяща, а разрошена, защото днес не бях в настроение да се реша, камо ли да вадя пресата;
когато не съм мила и сладка, а сърдита и заядлива и не искам да ме гушкаш, защото не съм в настроение;
когато не искам да слушам шегите и проблемите ти, а просто да ме оставиш на мира.
Чудя се, ако ме видиш такава, дали ще ме обичаш пак толкова?
© Ани All rights reserved.
.
