Рима
77 results
Светлина...
Твърде много светлина и то навсякъде. Слънцето, току-що изгряло, засипваше нещастния махмурлия с отразени в прозорците лъчи, които безпощадно се промъкваха през присвитите му клепачи. Светлината проникваше зад очните дъна и прогаряше и малкото запомнени детайли, свързани с кражбата, коят ...
  789 
Джон Войд беше хубав мъж. Висок и строен, въпреки годините си, мускулите му все още опъваха леката памучната риза, докато се чешеше по темето. Този досаден навик му беше останал още от студентските години, когато с него изразяваше смесица от недоумение и искрен опит да схване за какво се говори, с к ...
  1352 
Глух или сляп?
Глух или сляп, чудя се, докато ги гледам как острят бръснача. И двете ще ми причинят еднакво страдание. Въпросът е чия липса ще е поносима?
Цветове или мелодии?
Да виждам сребристо проблясване на бръснача или да го чувам как се плъзга по точилото?
Завързали са ме здраво. Няма как да и ...
  703 
Никога не съм знаела как да обичам щастливо. Нещастната любов ме беше прелъстила безвъзвратно още първия път, когато се влюбих. Не го приемам непременно като нещо лошо. Важно е да чувстваш, а не какво чувстваш.
Когато бях на петнадесет, баща ми ме изпрати в Италия, за да се науча на любов. Не беше в ...
  862 
Вървя по улиците на този непознат град и попивам от всичко, което се случва около мен. Разперила съм сетивата си като пипала и те жадно опипват света.
Различно е. Толкова е различно. Мислех си, че навсякъде е еднакво, но напротив. Обикалям сама улиците, без да усещам самота, тълпата около мен ми пра ...
  912 
Има едно кафене в града, в който живеех доскоро. Много арт, много дискретно и много уютно. Обичах да ходя там, преди да стане известно, замислената му непопулярност го погуби. Прекалено много хора с прекалено неосъзнати претенции започнаха да го посещават. И ме отказаха да ходя – те идваха заради хо ...
  797 
Вървяхме по осеяната с дупки улица в мълчание. Дъждът говореше вместо нас. Мразех подобни вечери – влажно, тъмно, мирише на студ и нещо те човърка отвътре. Чувствах се раздразнена, но не можех да реша какво точно ме дразни и това ме подразни още повече. Имах нужда от успокоение.
- Тая скапана влага ...
  665 
Краят на всяка любов е една малка смърт, язва в сърцето на Вселената. Трагедия, еквивалентна на земетресение пета степен по скалата на Рихтер. Митично зло, което трябва да бъде избягвано.
Би трябвало да се борим за всяка любов. Да даваме всичко от себе си, за да я задържим над водата, да я спасим от ...
  1165 
О, аз няма да оставя следи след себе си. Ще се стека по теб като дъждът по кожата ти. Няма да ме има повече в сърцето ти. Няма да си спомняш лицето ми. Парфюмът ми ще изчезна от възглавницата ти. Целувките, с които те белязах като мой, ще се стопят. Нашата песен вече ще е просто песен, даже леко ще ...
  1232 
Вторник вечер не е най-подходящата вечер за излизане. Или поне така си мислят повечето хора. Вторник изостава в сравнение с четвъртък и петък, отреден е на едно питие и по-ранно прибиране, евентуално с компания. Да, ако целта на излизането е да не се прибереш сам, няма особено значение кога излизаш. ...
  1037 
Амара беше най-красивият спомен от детството ми. Докато бях малък и баща ми все още пътуваше по моретата, с майка ми живеехме в една стара сграда близо до морето. Стаята ни беше на първия етаж - малка и бедна, но само докато татко пътуваше. Дойдеше ли си, се премествахме в голяма и хубава стая на тр ...
  1436 
Представи си, че душата ти е прозорец. Когато се родиш, прозорецът е толкова чист, колкото Mr. Proper не си е представял. С годините прозорецът започва да се цапа – първият път, когато си обидил майка си, после - когато си я излъгал, първият път, когато си издал приятел, за да отървеш вината. Дребни ...
  1314 
Съобщиха ни за ужасно престъпление, което се е случило в центъра на Варна. Извършено е било смразяващо кръвта убийство в апартамент в тридесетгодишна кооперация.
„Същинска касапница!”, коментираха очевидци на престъплението. По техни думи жертвата е била нападната, докато се е запътвала към кухнята. ...
  899 
Вятърът духаше ободряващо в началото. И беше южен вятър, което беше такава рядкост за този район. Стоеше на терасата и се наслаждаваше на вятъра.
А той духаше ли, духаше. Дървото в градината отсреща валеше дъжд от златни листа. Цялата улица бе покрита с тях и приличаше на магическа пътека от приказк ...
  1544 
Днес ще изгубя девствеността си! И направо не мога да повярвам. Вече съм на шестнадесет и полудявам, но днес всичко приключва и после *бам* Уилям Тайло ще бъде истински мъж! Вече няма да се крия в килера със старите броеве на татко от Playboy. О, не, момче, вече няма да дишам учестено заради хартиен ...
  1366 
Георги Стоичков беше точен човек. Любовта му към точността граничеше с педантизъм. Държеше винаги всичко да е навреме и рядко прощаваше закъсненията. Шефовете му го ценяха високо заради тази черта, но не можеше да се каже същото за подчинените му. Макар към тях да имаше същите изисквания, каквито им ...
  941 
Не се прибрах нито следобеда, нито през нощта – бях открил един малък бар и прекарах там цялото време. Опитвах се да отмия раздразнението и тъгата си първо с мохито, а по-късно вечерта и с ром. Нищо не помогна. Барманът бе опитал да ме заговори, но не се получи. Исках да говоря само със себе си.
Ядо ...
  656 
Лежах в леглото си и гледах тавана, мазилката се бе поолющила на места и дупките образуваха странни форми. Беше горещо, адски горещо. Но какво друго може да е времето в Куба? Особено през лятото. Въртях се в леглото, чаршафите се увиваха около мен, досадни колкото жегата, не ме оставяха да заспя. Вм ...
  637 
Вагонът се раздруса отново и Елица удари главата си в стъклото. Толкова ли се бе унесла? Огледа се засрамено, за да види дали другите пътници не са я видели, но никой не й обръщаше внимание. Загледа се през прозореца – небето бе ясно и въпреки това Елица бе убедена, че съвсем скоро ще завали. Влакът ...
  1671 
Надничах, скрит зад една завеса в дома на Писателката. Наблюдавах я как играе с малката си племенница. Не ми беше трудно да разпозная детето, Писателката ми беше казвала, че има две племенници, а и вече бях виждал сестра ù. Приликата им беше поразителна.
Софи, така се казваше детето, не беше на пове ...
  734 
Не обичам жените да ме оглеждат. Като онази на съседната маса. Дразня се много. Струва ми се прекалено нагло жена да ме оглежда така открито. Не че имам нещо против самоуверените жени. Просто ми е... неудобно, колкото и да ми е трудно да си го призная.
А тази не стига, че ме притеснява, а е и красив ...
  1738  11 
От утре ще си пия чая без захар.
Ще пиша само с молив и нищо няма да трия.
Ще изхарча всичките си пари за глупости.
Ще закъснявам за срещи.
От утре ще си слагам парфюм всеки ден. ...
  1742  19 
Седях и го гледах. В кафенето почти не бяха останали хора, а и с него седяхме толкова отдавна тук, че ми беше писнало да се крия.
Той забеляза, че го гледам. Май се притесни, странно, не правеше впечатление на срамежлив. Не ме поглеждаше, гледаше само в тефтера си и не пишеше. И не мислеше какво да ...
  1025  15 
Бях забравил как се заспива.
Лежах на канапето в дома на Писателката вече цяла седмица, без да затварям очи. Не можех да правя нищо друго, освен да съживявам спомените за всяка нещастна любов, която бях изживял. Най-болезнени бяха тези, свързани с последната – беше ме напуснала без да разбера, че ве ...
  1005  10 
Ерик вървеше спокойно към сградата, в която се помещаваше Гилдията на крадците. Беше му леко, защото бе изпълнил задачата си в срок. Очакваше поне похвала от Санд - надяваше се менторът му да е доволен и да го посвети, за да се превърне в професионален крадец. Макар и да не си признаваше, Ерик имаше ...
  798 
На Ифф
Лилави стени – тъмно лилави. Хората ги потискат, мен ме вдъхновяват. Налепени са целите със снимки, текстове, статии, рисунки. Пълен ужас за подредената счетоводителска душица на съквартирантката ми. Която липсва между другото – Бог да благослови съставителя на програмата й. Освободи ме от пр ...
  1200  14 
Защо всички си мислят, че отвлечените принцеси искат да бъдат спасявани?!
Ами не е вярно, да ви кажа. Не всички искат непременно да бъдат спасени. И точно това се опитвам да обясня на онази сбирщина идиоти в подножието на крепостта. Чучнали са там от месец вече и не дават никакви признаци, че ще си ...
  1652 
Влязох предпазливо в дома на Писателката. Бяха ме предупредили, че моментът не е подходящ за посещения, но изпитвах толкова силно желание да я видя, че нищо не можеше да ме спре. Какво пък, ако я заварех с любовника ù, просто щеше да ме изпъди.
Но това, което заварих, беше абсолютно неочаквано. Писа ...
  1258 
Започваш от стъпалата. Докосваш я нежно, боязливо дори. Все още не можеш да повярваш, че тя ти се е отдала. И виждаш първия белег – отгоре на стъпалото, точно преди пръстите, голям колкото монета. Изгорено. Нежна розова кожа, личи си, че е стар, но въпреки това те е страх да го докоснеш.
- От ютия е ...
  1307 
Между мен и Писателката се бе настанило едно мълчаливо неудобство, което с времето създаваше все по-дебела преграда помежду ни. Уви, никой от двама ни не се опита да я преодолее. Липсваше ми много, но всеки повод, който ми хрумнеше, за да я посетя, ми се струваше откровено глупав след шестмесечно от ...
  1202 
Зазоряваше се.
Момичето на гърба му започваше да тежи прекалено много. Хората скоро щяха да излязат на улицата, а това представляваше опасност. Трябваше да се скрие някъде, докато реши какво да прави.
Беше опасно да я води в собственото си скривалище, но за момента нямаше къде другаде да я остави бе ...
  849 
Ерик стоеше спотаен на покрива на един златарски магазин и наблюдаваше къщата на Феон. Правеше го всяка вечер през последните два месеца и през по-голямата част от деня. Изучаваше навиците на пазачите, на прислугата и най-вече на единствената дъщеря на Феон. Най-желаното момиче в цял Тиарет. Феон бя ...
  1061 
Вечер, когато си лягаше, точно преди да заспи, унесена в прегръдките на съня, тя го чуваше.
Той достигаше до нея през отворения прозорец – дали с уморена прозявка, или с някоя кихавица, а понякога дори си мънкаше нещо под нос. И тя му пожелаваше лека нощ, тихо го прошепваше полузаспала, без дори да ...
  974 
На преуважаемата г-жа Лажова
Чудя се дали осъзнаваш колко те обичам... в моменти като този, когато бягам до магазина по плажната си рокля и с две празни бутилки от бира, само защото си се оплакал колко ти се пие. И аз, суетната, отивам веднага, без дори да се погледна в огледалото, без дори да измия ...
  1499  18 
След пътуването до Мароко между мен и Писателката бе настъпило негласно споразумение да не се виждаме определено време.
Бяха минали два месеца от раздялата ни. При други обстоятелства щях да съм я посетил вече няколко пъти, но сега тази раздяла ми действаше добре. Онова, което се случи в Маракеш, бе ...
  959 
Усещане за горещина
Предпочитам да ми е по-скоро топло, отколкото студено. Но горещината е малко досадна. Късно вечер, когато хладината на чаршафа е изчезнала и не можеш да заспиш. Или когато си хванал лека настинка, а от горещината ти става по-зле. Неприятно е да облечеш красива блуза и да се изпот ...
  1611 
Всичко започна, когато бях на шест.
Една вечер се събудих, защото ми беше студено. Посегнах за завивката си, но вместо нея напипах нещо мокро. Изправих се и осъзнах, че лежа на улицата.
Не в леглото си.
В кой знае колко часа посред нощ.
Страх ме беше дори да изпищя. Пижамата ми беше влажна. Умирах о ...
  1226  13 
В съботно-дъждовен следобед, ах, колко прекрасен дъждовен следобед! Когато си станал малко преди обед, а сега е малко след обед и ужасно ти се спи. Сгушен на любимото легло под прозореца, завит със зеленото пухкаво одеало, замислен за утрешните планове, затоплен от вчерашните прегръдки, затваряш очи ...
  1062 
Бях в леглото си на място, което не беше. Таванът – едновременно виждах и него, и небето; прегъщах затопления чаршаф, а всъщност прегръщах приятеля си, а той ми беше изневерил вчера, вчера ли беше. Не, аз знаех, че ми е изневерил, но то все още не се беше случило – не и при него. Значи само аз знаех ...
  1011  10 
Бяха минали няколко месеца от онова злополучно посещение в дома на Писателката. Чувствах се толкова празен вътрешно, след онова, на което бях станал неволен свидетел. Сякаш някой беше изсмукал емоциите от мен. Не смеех да я потърся – не знаех как ще реагирам, когато я видя. Не знаех дали тя ме беше ...
  873 
Random works
: ??:??