Дали сънуваме това, което сме забравили,
Или бленуваме неща, които сме отбягвали?
- Това се случи, докато сънувах, че пия със Сид Вишъс, Джими Хендрикс и, разбира се, с моя добър приятел Франк Запа. Татуираше ме едно приличащо на гном същество, което се пулеше се с жълтокървавите си очи и нервно се кикотеше, въртейки се около масата. Пиехме някаква алкохолна течност, приличаща на нещо средно между пунш и пикня, всъщност беше някакъв пиклив пунш, който се точеше по вътрешностите ми като масло за шевна машина. Погледнах татуировката си и крещящо синьото ‘’ЦЕЦА’’ написано отгоре. - Защо си написал т’ва, бре! – изкрещях на гнома. Той се опули още повече. – Ми, нали ти го сънуваш. – Коя е тая Цеца, бре? – продължавах да се карам на тъпото същество. – Ей оная – посочи ми с кривия си пръст джуджето. Погледнах натам и видях... Цеца. Не я бях виждал преди, затова трудно я разпознах в тълпата от вещици. Гледаше ме и се кискаше до почервеняване: - Проклех те и сига шъ пукниш, копиле! Идваше ми да ...