Сън
The work is not suitable for people under 18 years of age.
Дали сънуваме това, което сме забравили,
Или бленуваме неща, които сме отбягвали?
- Това се случи, докато сънувах, че пия със Сид Вишъс, Джими Хендрикс и, разбира се, с моя добър приятел Франк Запа. Татуираше ме едно приличащо на гном същество, което се пулеше се с жълтокървавите си очи и нервно се кикотеше, въртейки се около масата. Пиехме някаква алкохолна течност, приличаща на нещо средно между пунш и пикня, всъщност беше някакъв пиклив пунш, който се точеше по вътрешностите ми като масло за шевна машина. Погледнах татуировката си и крещящо синьото ‘’ЦЕЦА’’ написано отгоре. - Защо си написал т’ва, бре! – изкрещях на гнома. Той се опули още повече. – Ми, нали ти го сънуваш. – Коя е тая Цеца, бре? – продължавах да се карам на тъпото същество. – Ей оная – посочи ми с кривия си пръст джуджето. Погледнах натам и видях... Цеца. Не я бях виждал преди, затова трудно я разпознах в тълпата от вещици. Гледаше ме и се кискаше до почервеняване: - Проклех те и сига шъ пукниш, копиле! Идваше ми да й разбия метлата от главата. – Ти ли, ма курво? – Абе, хуй сплескан, - изсъска Цеца – ни мъ ли помниш? Иба ма на иднъ бригадъ преди години, забримини мъ и йизчезнъ! – Е, къде е детето? – попитах я стреснато. – Ей туй малку чучилу, дйето тъ тътуиргъ, туй й то твойът син. Погледнах татуто. Под надписа ‘’ЦЕЦА’’ се мъдреше един току-що заченат ембрион, а от устата му, като в комикс, излизаше надпис: „ТАТКО”. Обърнах се към гнома и той затича с отворени ръце към мене, крещейки страшната дума. Събудих се ужасен от тези съновидения. Запалих цигара и се замислих. Но не измислих нищо и за това реших да си поспя, белким разреша проблема. Този път ми се яви Фройд, гол-голеничък, както майка го е родила. Изпъчи се срещу мене с малката си пишка, опитвайки да изтълкува сънят ми. – Виж к’во, пич, спи ми се! – изсъсках му аз, остави ме да си сънувам.
Фройд се разплака и, по гол задник, се затича по една зеленикава поляна, от която ми се драйфаше. Погна го някаква разгонена крава, видимо депресирана от еднообразната храна, която ливадата й предлагаше. Запомних номерчето на ухото й, 9034..., и бързо го набрах. Чух глас в слушалката: - Ало, клиниката по шизофрения е, аз съм травеститът Жоте, а вие явно търсите майка си. Тряснах слушалката и пак се събудих. Вече нямаше да експериментирам. Направих си кафе и започнах да се разхождам нервно из стаята. Стресна ме звукът на телефона: - Ало, аз съм Цеца, ни мъ ли помниш?
© Петър Станев All rights reserved.
