Сън...май
Заспах. Ама по-добре да си бях будувал. Защото засънувах. Неверен сън, кошмарен. Но толкова притчово-реален, че… Добре, ето какво видях в сънната си реалност.
Седя си аз една вечер там, пред къщи, и гледам унилия залез. Дъвчейки втората си вечеря, излиза синът ми и вика:
- Какво си се умърлушил, тате?
- За овчиците мисля! Дето ги пасях, стригах, доих, сирене ти правих! Тия, дето ги продаде на Пешо Чорбаджийски.
- Радвай се – отървах те от труд и грижи…
Клатя глава несъгласно:
- А мляко, сирене, кашкавал отде вече, сине?
- Абе, тате, що се мориш за тия работи? От Пешо Чорбаджийски ще купиш!
- А пари, сине?
Синът сяда и ми обяснява:
- Пари има! Ето – продадох нивите!
Изпъшквам глухо.
- Защо продаваш земята, сине? Тя е богатството ни!
- Тате, тате! – вика той и като малко дете ме поучава. – Демокрация е сега, пазарна икономика. А тоя пазар трябва да се развива – да се продава и купува! Пешо Чорбаджийски няма да я вземе тая земя в тяхното село, я!
- Ще дойде тук и нас ще излапа, биля! – отвръщам му.
- Ех, тате, колко си изостанал! Той ще инвестира в бившите ти ниви, ще направи пазар на труда. Ще можеш да работиш там, пари да изкараш, наема за къщата да плащаш…
- Чакай, сине!!! – крясвам стреснат. – Какъв наем? Тая къща е моя, сам съм я вдигнал!
- Продадох я! Че то в Европа колко хора имат собствени къщи!? Там всичко е под наем! А ние тук нашироко я караме, къщи вдигаме, време губим. Нали към Европа отиваме – без къщи ще е по-леко по пътя!
- Ама, сине! – промълвям рухнало. – Тая къща и за теб беше, ти щеше да я наследиш…
- Ти мен, тате, не ме мисли. Аз имам някоя пара – комисиони взех от туй, що продадох, та ще се оправям някак! Пък и Пешо Чорбаджийски обеща да ме направи свой представител в наше село, добре плаща човекът.
Мълча безнадежден!
- Сине, сине – отронвам накрая. – Що години се трудих, а ти набързо изтъргува живота ми. А като свърши построеното от мен, какво ще правиш?
- Няма страшно, тате. В пазарната икономика е така – един работи, а други продават! Какво да те правя, като се случи в групата на бачкаторите!
© Георги Коновски All rights reserved.
