Заспах. Ама по-добре да си бях будувал. Защото засънувах. Неверен сън, кошмарен. Но толкова притчово-реален, че… Добре, ето какво видях в сънната си реалност.
Седя си аз една вечер там, пред къщи, и гледам унилия залез. Дъвчейки втората си вечеря, излиза синът ми и вика:
- Какво си се умърлушил, тате?
- За овчиците мисля! Дето ги пасях, стригах, доих, сирене ти правих! Тия, дето ги продаде на Пешо Чорбаджийски.
- Радвай се – отървах те от труд и грижи…
Клатя глава несъгласно:
- А мляко, сирене, кашкавал отде вече, сине?
- Абе, тате, що се мориш за тия работи? От Пешо Чорбаджийски ще купиш!
- А пари, сине?
Синът сяда и ми обяснява:
- Пари има! Ето – продадох нивите!
Изпъшквам глухо. ...