Заслушана в барабаненето на дъждовните капки по стъклото на замъгления прозорец потъвах в света на сънищата. Сънища, които искаха да се превърнат в истина, а не да бъдат просто една несбъдната илюзия.
Намирах се в планината насред една прекрасна тучна поляна, покрита с капчици бистра роса, които блестяха като диамантчета. Тревата беше като едно огромно зелено море, поглъщащо всяко цвете опитващо се да я надвие и да достигне лъчите на слънцето. Стръкчетата трева нежно галеха босите ми крака, които бавно пристъпваха напред и навътре в поляната. Вятърът, който се появяваше също толкова неочаквано колкото и стихваше, развяваше спуснатите ми коси. Синьото небе, надвиснало над това закътано местенце, беше покрито от бели пухкави облачета, които закачливо си играеха със слънцето. Скриваха усмихнатите му лъчи зад плътните си сенки, за да може след малко отново да се отдръпнат и да му позволят да огрее с меката си и лъчезарна светлина.
Намирах се в един малък зелен земен рай. Всяка фибра от тял ...