- Те дори не знаят, че съществуваме! - смаян, отбеляза Ноа Хорн и леко сведе глава. Май нямаше да успее да разубеди упорития жрец.
- Няма никакво значение... става дума за нашия дом, приятелю... за нашия дом и неговата безопасност! Трябва да я открием!
- В името на Торис, та ние сме елфи! Те са хора! Тя е човек...
- Хората... - твърдо започна Сайф, но гласът му затихна. - просто ми вярвай... Не всички хора са зли... не всички.
Некус Сайф бе един от жреците в Руините на мъртвия град, земи, намиращи се дълбоко в прохладните недра на планината Корт и обитавани предимно от лунни или все още наричани - сребърни елфи. Сайф - възрастен, но все пак запазил елфическото си изящество, бе нетипично дружелюбен, мил и приветлив екземпляр на професията си, но дарбата не му бе оставила капка мира в последните месеци. Всяка вечер бе тежка и отравяна от кошмари, чието послание бе кристално ясно на опитния жрец. Е... поне ясно до една степен... Ясно му бе, че човешкото момиче, което така ясно различаваше ...