В една дълбока и тъмна гора живееше един мечок. Името му беше странно за мечок, но някога майка му реши, че то е най -подходящо за нейното мече.
Медунчо? Не. Кръсти го Сънливко, защото най - много обичаше да спи.
Всяко утро едвам, едвам го изкарваше от леглото.
- Хайде, сине слънцето изгря.
- Добреее - казваше мечо и продължаваше своите мечешки сънища.
- Закуската е готова. Палачинки с мед.
- Добреее, де мамо.
И продължаваше да нанка сладко, сладко без никакво желание да се отлепи от мечешкото си легло.
- Сигурно си болен, само спиш.
Разтревожи се майка му. Отиде тя при горския лекар - совата.
- Докторе, нещо става със Сънливко. Само спи. Мърка на сън и се усмихва.
- Ще дойда да погледна. ...