Съновникът

На пръв поглед той беше най-обикновенното момче, което сте виждали. Носеше нормални дрехи, слушаше нормална музика, нямаше много хобита, които да са известни на съучениците или приятелите му. Беше мълчалив, не разговаряше много, а като го запитаха нещо, отговаряше ясно, бързо и точно. Но той беше господарят на света.

Казваше се Борис. Имаше руски корени в кръвта му. И той можеше да управлява всичко и всички. Защото беше успял да разбере какво е съня. През деня той беше незабележимият с нищо от хората, но вечерта, когато заспеше, той беше като бог. Преди, когато още не се бе научил да контролира съня си, често се будеше, когато не трябва, не му достигаше време да довърши съня си или му се налагаше да стане. Но с времето осъзна, че може просто да забави времето, докато спи. Принципно той не правеше нищо на околния свят, времето си течеше нормално, но за него, в съня му, той можеше да направи така, че една секунда да е равносилна на една вечер сън. Така вече той почти не беше ограничен от времето и можеше да изследва света, както си пожелае. Можеше просто да щракне с пръст и всички хора да се усмихнат, можеше да посочи някоя кола и тя вече да беше негова. Но най-силната страна на тези негови способности бе, че този свят не беше измислен, а черпеше информация от всеки атом, всяка частица на света. Борис знаеше това и разбираше, че можеше да научи всичко, да манипулира света насън и да черпи важна информация. Така изкарваше добри оценки, забавляваше се с приятели, видя много интересни места, изживяваше филми, заедно с любимите си герои, разгледа някои доста интересни ситуации и разиграваше свои собствени експерименти с хората и света, без да пречи никому. Дори понякога проверяваше с бърза дрямка в час отговорите на теста от следващия час! Така той на шестнадесет години вече беше по-мъдър от доста стари хора. Можеше да различи добро от лошо, помагаше на нуждаещите се и мечтаеше за деня, когато ще може да овладее до такива степени съня си, че да превръща сънуваното в реалност.

Един ден се случи нещо, което не знаеше, което не беше виждал в съня си... Прибираше се от училище и на едно кръстовище, точно, както пресичаше, го блъсна камион. Борис прелетя около 3 метра, заради бързата скорост на сблъсъка и се търкаля още два пъти по толкова по пътя. И изпадна в кома. Заспа..

Майка му и баща му прекарваха дни в болницата, седмици. Обясняваха го на лекарите, като че ли сякаш усещали присъствието му в стаята, че въпреки комата, той сякаш бил там духом и им шепнел, че е добре и ще се оправи. Така и било. Борис овладял силата да контролира света чрез съня си, вече не било просто сън, било реалност. Но с висока цена. И защото не искал да натъжава повече родителите си, появил се в неспокойния сън на майка си и й казал да му донесе утре лист и химикал. Жената така и направила и той някак си успял да напише с ръка, че трябва да продължи напред, защото няма да се събуди. Майка му се разплакала и го целунала по бузата, а той й прошепнал в ухото, че я обича и че ще бди над тях. Машината изсвирила тревожна аларма, дошли лекарите, но не можали да предотвратят смъртта му, защото тя била издиктувана от по-висша сила на този свят, била продиктувана от Божи ангел.

От ангела Борис.