Сънувах те на Великден. Явно за мен си светиня.

И всичко беше плашещо реално.

Стаята леко разхвърляна. Въртящият се стол зает.

И пак, въпреки че не бяхме сами, все едно бяхме само двамата.

И всичко беше плашещо чувствено.

Настръхване при допира ти.

Топлина от дъха ти.

Тежест под тялото ти.

И изведнъж всички решиха, че трябва да се разходим.

Вървейки, изненадващо ме издърпа

до стената (скрити),

само за да ме целунеш.

И после свърши. Без целувка. Точно както стана и преди.

Събудих се и осъзнах. Ти не си светец, нито пък си мой.

А аз си оставам с копнежа да те целуна.