Сънувана
641
0
1
Сънувах те на Великден. Явно за мен си светиня.
И всичко беше плашещо реално.
Стаята леко разхвърляна. Въртящият се стол зает.
И пак, въпреки че не бяхме сами, все едно бяхме само двамата.
И всичко беше плашещо чувствено.
Настръхване при допира ти.
Топлина от дъха ти.
Тежест под тялото ти.
И изведнъж всички решиха, че трябва да се разходим.
Вървейки, изненадващо ме издърпа
до стената (скрити),
само за да ме целунеш.
И после свърши. Без целувка. Точно както стана и преди.
Събудих се и осъзнах. Ти не си светец, нито пък си мой.
А аз си оставам с копнежа да те целуна.
© Търм Търм All rights reserved.
