Дели ни дървен капак, два метра земя и цял свят отвъден.
А спомени изплуват на повърхността и събират несъбируемото.
Събират туптящи сърца и едно сърце спряло.
Събират Живот със Смъртта.
Събират черно и бяло. ...
Свещички, все още нови, с бурен пламък горяха,
но покрай тях мина бърза кола и предизвика вятър.
Той свещите изгаси, с тях и живите ваши спряха.
Остана само дим - черен и страшен.
Дим щипещ очите, стискащ сърца и гърла до бездишие. ...
Сънувах те на Великден. Явно за мен си светиня.
И всичко беше плашещо реално.
Стаята леко разхвърляна. Въртящият се стол зает.
И пак, въпреки че не бяхме сами, все едно бяхме само двамата.
И всичко беше плашещо чувствено. ...
