На всички онези,
които чувстват същото,
към "Хари Потър"
или към която и да е друга книга...
"- Това тук истинско ли е? Или се случва вътре в главата ми?
- Разбира се, че се случва вътре в главата ти, но защо,
да му се не види, това да означава, че не е истинско?"
- Мишо - повика ме някой. Стреснах се, защото си бях сам вкъщи. Реших, че ми се е сторило и точно тогава тихото гласче ме повика отново:
- Мишо... - Сега вече наистина се изплаших. Започнах да се оглеждам, но не видях никого.
- Мишо - за трети път ме повика гласът и тогава видях откъде идва, но това не намали страха ми. Гласът идваше от книгите за Хари Потър, поставени на една етажерка до вратата. Там имаше и други книги, но аз бях сигурен, че ме викат именно книгите за Хари Потър.
Приближих се и зачаках да ме повикат отново, но това не се случи. Тогава взех една от тях, отворих напосоки и зачетох. Бях попаднал на първото изпитание в тримагическия турнир. Реших да прочета началото.
На следващия ден отворих първата книга и сяк ...