Сърце от камък
Имало едно време трудолюбив, но беден селянин. По цял ден работел на полето, за да изхранва семейството си. Неочаквано жена му се разболяла тежко и починала. Скоро я последвал и възрастният му баща. Селянинът заживял с невръстното си дете. Съкрушен от мъка той си пожелал:
- Господи, животът ми е много тежък. Моля те превърни сърцето ми в камък. Не искам да изпитвам повече болка.
Чул го Бог и му отговорил:
- Обмисли по-добре желанието си, човече. Ако го сбъдна ще се промениш завинаги.
Селянинът бил непреклонен и Господ изпълнил молбата му.
Изминали години, години....
Мъжът остарял и като всички човешки създания напуснал Земята. Пред душата му се появил път, който се разклонявал. Едната посока била към Рая, а другата към Ада. Запътила се душата на селянина към Рая, но пред нея изскочил грозен и космат дявол.
- Накъде си тръгнал, човече? Ти си за Ада. Идваш с мен!
Селянинът го изгледал безразлично.
- Имаш грешка. Бях праведен човек.
- Сигурен ли си? Добро правил ли си? Помагал ли си на ближния?
Душата на бедняка започнала да обяснява:
- Не те разбирам. Моето сърце е от камък. Аз болка и жалост не изпитвам. Не се развълнувах, когато дъщеря ми се омъжи. Не целунах първото си внуче. Защо да помагам на другите? Бях като умрял сред живите.
Като чул последните му думи дяволът се зарадвал. На устните му грейнала злобна усмивка.
- Това е страхотно! Има ли по-голямо нещастие да си в Рая, а да не изпиташ и за миг радост и любов?! Върви си по пътя. Няма да те спирам. Ти наказанието сам си го наложил. Завинаги.
© Катя Иванова All rights reserved.
