Сърцето на детето
1 min reading
В къщи тече генерално почистване. Наред с другите неща съм свалила и картините на Герито от стената. Бях ги сложила в папка, но незнайно как папката паднала от шкафа и рисунките на Герито се разпиляли по пода. Заета с други неща, не съм видяла това и не съм ги прибрала. Герито влиза в стаята и вижда рисунките си разпиляни на пода и съответно, възмутена ме пита:
- Бабче, нали казваш, че когато човек рисува, остава част от сърцето си в картината?
- Разбира се, че е така - отговорям, чудейки се какво е провокирало този въпрос.
- Виж какво си направила със сърцето на едно дете!
- Какво? - питам още по-учудено.
- Как какво? Разпиляла си го по земята.
Объщам се изумена. Моята обична внучка стои насреща ми с насълзени очи.
- Постой и ще видиш! - успокоявам я аз.
Грижливо събирам рисунките, сядаме на масата и започваме да ги кашираме върху картон. Украсихме с флумастери, вързахме им панделки. И отново ги закачаме на стената.
- Виж , бабче, как грейна сърчицето ми! - зарадва се Герито.
И наистина, на стената грееха шарени черги, жълти и розови къщи с много цветя, ябълкови дървета, отрупани с плод, жълти патета с чадърчета и съответно моят портрет. Герито отива до рисунката с моя образ, целува я и казва:
- Обичам те, бабче мила, много те обичам!
После двете се прегръщаме като две много щастливи същества. Това е то -детското сърчице.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
)))
