Сърната
Ловът беше в кръвта му. За него това не бе просто хоби, беше начин на живот. Алекс обожаваше тръпката от преследването, тичането с кучетата, надмощието над плячката. Истинско, първично удоволствие. Жена му в началото се цупеше, но после свикна с редовните му отсъствия. Сега беше с него на вилата в гората. Караше трудна бременност и искаше да се разсее малко. Вече се беше смрачило, когато Алекс отвърза кучетата и тръгна към гората по черния път. След завоя имаше една пътечка, която излизаше точно на любимото му място. Кучетата щастливи тичаха пред него предвкусвайки удоволствието от гонитбата, но за изненада на Алекс отминаха пътеката и се спуснаха с лай надолу по пътя. Той им подсвирна и се затича по тях. На стотина метра по-надолу имаше каруца. Един възрастен мъж се опитваше да я изкара от коловозите, в които се беше заклещила. Алекс смири лаещите кучета и подвикна:
- Чакай,дядо! Ще ти помогна! Младия мъж с лекота повдигна колата и я намести на пътя.
- Сполай ти,момче! Добре, че се появи! - благодари му човека. Погледна пушката му, кучетата и заговори:
- Слушай, момче, ти ми помогна, затова ще ти дам един съвет. Ходи където ще ходиш, прави каквото искаш, но никога не убивай сърна. Никога! Още в стари времена е казано, че сърната е свещена. Моят дядо ми е разказвал, че Божията майка слиза от небето и приема облика на сърна, за да се разходи из горите. Голям грях ще си сложиш, ако я убиеш. Младият мъж само се засмя.
- Хайде, дядо! Лека вечер! "Странен старец" помисли си той с усмивка. Навлезе с кучетата в шумака и усети как кръвта му закипя. Обичаше това чувство. Забравяш за всички проблеми, забравяш всички, не мислиш за нищо друго, освен за улова. Животните му вече лаеха някъде в далечината, явно надушили плячка.
Адреналинът му се покачи и въудошевен Алекс тръгна в тяхната посока. Изведнъж на пътеката пред него изскочи сърна. Той веднага насочи пушката към нея. Красивото животно се обърна и го погледна невъзмутимо. Без никакъв страх. Очите им се срещнаха може би за секунда,но на него му се стори като вечност. Сякаш влажният и поглед виждаше в право сърцето му. Бавно свали оръжието,а сърната се шмугна в храстите. Алекс изруга тихо. "Май днес не ми е ден за лов." Подсвирна на кучетата и си тръгна обратно към дома. Когато се прибра на вилата завари жена си уплашена да обикаля отпред. -Бързо,Алекс! Изтекоха ми водите,а телефонът ти нямаше обхват! Забързани се качиха в колата и потеглиха за близката болница.
Тази вечер стана баща на момиченце. Кръсти я Мария.
© Юлиана Никифорова All rights reserved.
тялом съм тук, но духом...някъде си 
