Със изпочупени криле (За момичето, чийто криле бяха отнети)

Хиляда жерава летят към мен. С усмивка гледам полета им, душата ми се смее. Приближават се и чак тогава виждам… Хиляда жерава летят към мен, ала са всичките със изпочупени криле.

Гледаш ме. Усмихваш се. А в очите ти чета зимата на коравото сърце. Треперя. Харесва ли ти? Да виждаш мъката в очите ми, да гледаш как тялото ми танцува под агонизиращите импулси на болката, харесва ли ти? Страх ме е. Боли. Това ли искаш да чуеш? Не. Няма да го кажа. Вече цялата съм твоя. Насилствено притежание, но пак съм твоя. Но няма да ти се моля. Не….

Замахваш. Удряш, късаш, рушиш. Плътта ми страда, а с нея се разкъсвам и аз. Отново, отново, отново, отново… Всеки ден, всеки час. Отново, отново, отново…

Замахваш. Защо? Защо аз? Защо на мен? Какво ти направих? В ураган от болка, кръв и сълзи, тези въпроси изникват на повърхността. Изливаш цялата си агония върху мен, изстискваш последната капчица чистотата. И не спираш. Като художник, който смесва цветове, ти пълнеше моята неопетнена палитра с черното на своята душа. Но аз нямам повече бяло. Сега и аз съм черна…

Лежа, привита на пода, уморена да танцувам със смъртта. Плътта се извива, кръвта целува пода. Замахваш. Отново, отново, отново…

Гледаш ме. Усмихваш се. А в очите ти чета зимата на коравото сърце. Треперя. Харесва ли ти? Да виждаш мъката в очите ми, да гледаш как тялото ми танцува под агонизиращите импулси на болката, харесва ли ти? Страх ме е. Боли. Спри. Моля те, умолявам те, спри! Убий ме вече.

 *Произведението е вдъхновено от песента Taion на the GazettE. Песента, както и произведението ми, са посветени на Джунко Фурута, момиче, което  е отвлечено и брутално малтретирано по нечовешки жесток начин в продължение на 44 дена. На нея, ако можех, бих дала цялото щастие на света.