Маги е магьосница от където и да я погледнеш. За нула време се стопи в небитието, а аз все още стоя и мигам на парцали (виж заглавието).
Всичко това се случи в Сладкарницата В Центъра На Троян.
По някое време през декември приключвах 42 - дневното си чисто гладуване. През отминалите дни ми бе станало навик да спя само по 2 - 3 часа и да се събуждам свеж “като кукуряк”. Последната такава нощ вкарах 5 - 6 нови стихотворения във виртуалното пространство и към 5 - 6 часа се канех вече да си лягам.
Тогава се появи ТЯ с 5 - 6 стихотворения, старателно събирани от ученическите тетрадки. Поетичен дебют.
По навик реагирах с отзиви и гласувания – младите трябва да се поощряват. Тя отговори светкавично и после стана каквото стана.
В някакъв момент джи - ес - ема ми изпищя на личния имейл. “Може ли да продължим тук”. “С какво мога да ти бъда полезен?” – нищо по тъпо от този шаблон не можах да измисля. “Да ми помогнеш? Та аз не искам нищо от теб. Просто пиши първото, което ти хрумне”
Предупредих я, ...