Това е наистина интересен въпрос.Защото в светлината на изключеното трето, т.е. на т.нар. бинарна, или ако предпочитате Аристотелева логика, ние имаме на пръв поглед антиномията:
1) Всичко е предопределено.
2) Не всичко е предопределено /т.е. съществува свободна воля/.
Ако е в сила 1) то всичко е абсолютно детерминирано, сиреч тотално предопределено, до степен на детерминизма на Лаплас /един всеобхватен ум, бидейки в настоящето, ще узнае всяко минало и всяко бъдеще/. И значи от настоящето е еднозначно изводимо всяко бъдеще и всяко минало.
Заставайки на подобни позиции ние можем да достигнем до т.нар. фатализъм, т.е. до съдбовното предопределение. Това означава, че съществува сила, наречена от древните съдба и ние сме изцяло във властта й. В древните митове съдбата е божество, наречено Ананке. То държи вретеното на времето /на живота/ и е следвано неотлъчно от трите си дъщери - мойрите: Лахезис /мойрата, властница на миналото/, Клото /мойрата, властница на настоящето/ и Атропос /мойрата ...