Пръстите му трябваше да са отдавна замръзнали, но в този миг те не бяха негови. Нещо друго ги караше да се движат, да звънят, а неразбираемата за всеки другиго мелодия се разнасяше, удряше се в олющените стени, вибрираше във всяка негова клетка, резонираше и се превръщаше в пламък.
Той се потеше, а температурата в неотоплената стая беше под нулата. Падналият студ беше неочакван. Зимата приличаше на пролет и в този ден подобно, нередовен работник, уплашен от внезапно посещение на началството, се опитваше да направи впечатление, че ще свърши всичко, което е пропуснала. Той не чувстваше студ. Той гореше, а пръстите му звъняха. Звъняха по клавишите на пишещата машина. Звъняха докато листа се изпълнеше, а после десницата автоматично го издърпваше от валяка и го пущаше на пода. Все по рядко се случваше в последните моменти, но в подобни на тази вечери това го спасяваше. Забравяше глад и студ, всякакви други неуредици и живееше. В подпространствената територия, където се сбъдваше. Той почти п ...