Хората седяха около дългата маса.Това бе великолепен пир, който беше започнал твърде отдавна...
Нямаше човек, преживял всичките си лета, да е останал на масата. Хората изникваха от споровете и отново от тях, отнасяни някъде в края на безконечния пир, се изгубваха...
Сякаш ги нямаше пределно познатите “маса” и “пир”, а това бяха невероятни натрупвания на съдби, хора, думи и пребиваването им в спора и за спора...
- И ето, ти казваш, – продума белобрад старец на млад юноша – че твоето действие и сила претворяват, карат камъка да се руши, времето да спре. Но виж дали и те самите не се променят, когато ти не правиш!
- Да, те ще се променят от неспрялото време, но докога бих чакал тогава времето да превърне нещата във вида, които правя.
- Приятелю – отвърна мъж на средна възраст, все още силен, но добре пресметнал силата и волята си – Да бъдеш камък е също действие, да променяш бавно с природно постоянство, но да бъдеш творец и създател – това е трудният път.
- Да, синове мой – рече най-стар ...