lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
571 11883
Jun 20, 2007, 10:13 AM

"Та той е чист, като росна сълза!" 

  Prose
860 0 13
2 мин reading

Аз обичам критиките, особено когато ги заслужавам. Извинявам се, със гузна съвест и се моля отсреща да са ми простили. Това е така, но за мен...
Познавам един човек, който не познава думичката "извинявай", камо ли да признае, че има гузна съвест, не му личи... Та отрича и вината си. Ако го погледнете в очите, ще кажете:
- Та той е чист, като росна сълза, за какво го съдиш без вина?
Е, в този ред на мисли се питам за тази вина... Кой я е измислил? И какво иска да докаже този някои с нея? Нима е очаквал всеки да я разбере и изпита като направи грешка?
Наскоро ми се случи нещо невероятно. Пак се заприказвахме с Геновева и тя ми сподели това: "След дълги размисли над моята връзка с мъжа ми, разбрах, че той че си е инат - инат си е, че и той е виновен за неприятните събития от нашето минало - виновен е... Но бях направо потресена от някои спомени, които първо - не бяха хич малко, и второ - те доказваха колко много съм сгрешила и аз пред него.
Реших да опитам да се извиня...
- Генади, извинявай! - казах аз, като му обясних защо и за какво му се извинявам.
Той ме погледна, мигайки на "пресекулки" и каза:
- Геновева, ти само за глупости мислиш. Какво те прихвана сега?
Той беше в прекрасно настроение и по отговора му разбрах, че сега не му е до това. Е, не ми стана много приятно, защото много мислих, много ми беше болно и държах да се извиня.
Мина се едно известно време (от няколко часа) и той започна да се нерви, защото имахме много работа вкъщи, а макар и понякога със много зор, успявам да го помоля да ми помогне. Наистина в тези случаи той е много по-добър домакин от мен.
Та, както си вършехме домакинските задължения и почиствахме из къщи, аз казах:
-Генади, ако обичаш, ще слезеш ли да хвърлиш боклука, че тук на печката съм се "заклещила" и скоро няма да мога да отида аз?
А той явно вече доста се беше поуморил и нищо вече не му се бутваше, та започна да се измъква или поне да се опита да изкара някоя моя "черна риза", та барем се откажа да го моля. После се обърна и каза нещо съвсем извън моят въпрос (донякъде):
- Аз преди като те помолех нещо, което много исках да свърша, ти какво правеше?Идваше, хвърляше ми се на врата и започваше да ми обясняваш колко ме обичкаш и защо точно сега съм решил да върша това, като на теб друго ти е належащо?
Омотах се от толкова думи, но разбрах, че няма да стане това, за което го моля.
- Ти преди правеше така, нали? - той продължаваше да ме дразни, но беше прав...
- Да, така правех, извинявай! Нали преди няколко часа точно това се опитах да ти обясня, че искам да ти се извиня за всички грешки преди...
Както и да е! Моят стремеж към диалог остана напълно и само за мен, т.е. трябваше да правя монолог, та се отказах... Но той така и не пожела той да се опита да ми се извини за нещо нередно или за грешка - допуснати от него преди... Та се отказах и аз да му се извинявам."
Не знаех какво да кажа... Гледах като "индианец-шевна машина". А тя, милата, си е така до ден днешен.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.

  • Благодаря ти,Вили
  • "Бил чист като росна сълза" - а нима е лъжа??????
  • Благодаря ви много,Етчи и Валя!
    Прегръдки за вас!
  • Интересно е, да ...
    Човек се учи, променя се и изгражда характер докато е жив.
    Всяка дума остава в съзнанието и ако не веднага, то след време поражда промяната.


    Поздрав и усмивка.
  • РАЗКАЗА ТИ МЕ ГРАБНА ЗАЩОТО КОЛКОТО И СТРАНО ДА ЗВУЧИ АЗ ОБИЧАМ ТЪГАТА.........ПОЖЕЛАВАМ ТИ МНОГО ТАКИВА РАЗКАЗИ ЗА НАПРЕД......
  • Чета ги мила,най-редовно.Даже си имам мои фаворити сред нейните разкази и ги препрочитам!Благодаря ти много за коментара!
    Прегръщам те!
  • Явно си много млада още и много се впечатляваш от дребните неща в отношенията между мъжа и жената, Галя. Познавах една жена едно време, казваше: "Вземай по една лъжица 'майната му' отвреме навреме!" Гледай по-отвисоко на нещата и се грижи и за себе си. И чети по-често разказчетата на Светлана
  • Дано,миличък!
    Благодаря ти Малина за коментара!!!Прегръщам ви!
  • Той-да се надяваме да се промени и да започне да вижда и осъзнава грешките си сам,хора сме-всеки прави грешки!
  • Наистина в разказите си много по-добра.Не ми се обиждай,знам,че стиховете са твоя голяма страст,но...
    Поздрави!
  • Искрени благодарности,Ицо и Маги!
    Прегръщам ви!
  • Остро шило е тя твоята съвест! Как имаш още сили да откриваш тия моменти , които са станали ежедневие за мнозина и те даже не ги забелязват. Имам една позната дето сам сапунки гледа- от сутрин та до вечер върти телевизионните канали.И един ден я попитах що ги гледаш тия глупости , бе, жена? А тя ми отговори: Тук се нагледах на красив интериор и на красиви човешки отношения - обич, признания, извинения . Тогава я оправдах, милата, не беше виждала такова нещо в реалния живот и гледаше в захлас. Такава е тя тая история- прилича малко на твоята.Но ти ги разказваш чудесно. Радвам се когато те чета!
  • Галя, поздрави за хубавия разказ!!! Харесва ми много това ново твое амплоа. Разказваш много увлекателно!!!
Random works
: ??:??