-Време беше!- усмихна се Тяната и стана от земята.- Това са пазителите. Здравейте, момчета, това са моите приятели! Не ги наранявайте.- пред вратата застанаха монаси с насочено оръжие. Един поглед бе достатъчен, за да разберат, че Стоян бе докоснал жезъла и поради някаква причина , Той ги е пощадил. Свалиха оръжията и пристъпиха в стаята. Единият излезе напред.
-Чудо е, че Той ви е оставил живи!
-Той реши, че не сме заплаха!
-Какво става? Кои сте вие?- попита капитан Петков, свалил оръжието си, поставяйки го отново в кобура.
-Ние сме пазителите на свещените реликви. Тук се съхранява историята на земята от сътворението до ден днешен. А жезълът е на Създателя! Всички, които са се опитвали да отворят саркофага и са докосвали жезъла, бяха изпепелени! За нас е чудо, че сте оцелели! Но щом Той така е решил...значи има причина да е така. Моля, последвайте ни. Имате нужда от почивка. След това ще отговорим на всичките ви въпроси и ще задоволим любопитството ви. Братя, водете ни.
Монасите тръгн ...