Беше светла и спокойна утрин, някъде около девет часа. Слънцето грееше, а небето се синееше. Чуваха се само веселите, закачливи песни на пойните птички, идващи от близката гора. Всичко беше тихо,докато... ...
-Бързо, бързо! Господарят всеки миг ще се завърне! - извика една от прислужничките. Тя бе стара на възраст, с побелели коси, но… пък… имаше някаква младост все още в нея… поне… по начина, по който тичаше. Лицето ѝ бе изрисувано с чувство на мъка и болка, ръцете ѝ бяха груби и стари като самата нея,хванали вече шкурка, а тя бе твърде изморена, но… нямаше как…. иначе, ако не бързаше да свърши задачата си навреме, щеше да има наказание, при това, твърде сурово.
Сега всеки трепереше и бягаше, накъдето свари,за да изпълни задачите си мигновено. Една от прислугите търчеше да се погрижи за градината,друга се опитваше да прибере с максимална скорост вече готовото, люлеещо се от вятъра на простора, пране, трети да сготви обяд на господаря си, четвърти да се погрижи за декорацията и хигиена ...