От няколко дни беше в градчето, а още не бе разбрала нищо за София. Малкото хора, с които беше разговаряла, не бяха чували за жена с това име. Все още не се бе срещнала с редактора на местния вестник Ник Колинс. Казаха ù, че е извън града за няколко дни. Мелани се прибра в хотела и отново прочете писмото на Матю. За пореден път се запита защо не ù е казал, че има сестра. И какви са тези земи, документите за собственост на които са при адвоката им Франк. Когато го попита, той отказа да ù даде информация, докато не се появи сестрата на Матю. И ето я сега тук в търсене на София. Но как да я намери, като знае само малкото ù име и че е дошла тук преди десет години. Реши отново да отиде в полицейския участък. Вече беше ходила веднъж, но напразно. Новият полицейски началник заемаше поста от пет години и не беше чувал за София. А предшественикът му се бе преместил от града след оттеглянето си. Реши да потърси новия му адрес, но за съжаление в участъка не го знаеха. След като излезе оттам, отиде в библиотеката. Знаеше, че в нея се пазят стари броеве на вестника. Бети – библиотекарката – любезно ù ги предостави. Отне ù цял ден, но успя да прегледа всички броеве за десет години назад. Не ù беше много трудно, защото вестникът излизаше само четири пъти в годината. По един брой за всеки сезон и отразяваше само местните новини. Сватби, кръщенета, смъртни случаи. Все неща от този род. Най-много място бе отделено на мистериозната смърт на някоя си Мери. Явно е била местна знаменитост, щом редакторът ù е отделил толкова броеве – цели четири. Мелани погледна датите и установи, че смъртта на Мери съвпада с пенсионирането на стария полицейски началник. За миг се замисли дали няма връзка между двете събития. Но после реши, че това не я засяга, тъй като няма нищо общо с нейните проучвания. Никъде във вестниците не откри името на София. Реши да изчака Ник Колинс, макар че се съмняваше, че той ще разполага с повече информация, след като не бе споменал нищо във вестниците. Но пък и София може да не е участвала в светския живот на градчето. А съществува и вероятността да е била тук за малко и след това да се е преместила на друго място.

След два дни редакторът се върна и Мелани реши да не губи повече време.

Ник Колинс беше около тридесет и пет годишен, висок, слаб, с добре оформено тяло, с тъмноруса коса и пъстри очи. Посрещна я любезно и с усмивка. Още като го видя, Мелани изпита необичайно привличане. Досега не бе имала друг мъж в живота си освен Матю.

- С какво мога да ви бъда полезен, госпожице Пиърс?

Тя се смути. Отдавна не я бяха наричали госпожица, но не го поправи.

- Разбрах, че живеете тук отдавна и отбелязвате събития, свързани с местното население. Предполагам, че по тази причина познавате всички хора от градчето.

- Почти всички – поправи я той. – Напоследък има много новодошли. Вие самата сте тук отскоро. Ще останете ли при нас?

- Не мисля. Тук съм, защото търся една жена. Точно за това съм при вас. Мисля, че можете да ми помогнете. Казва се София и се е преместила тук преди десет години.

Той я изгледа изпитателно или поне на нея така ù се стори.

- София ли? Тук няма жена с това име. Поне доколкото аз зная. Защо я търсите?

- По лични причини.

- С каква информация разполагате?

Инстинктът му на журналист се задейства.

- Всъщност никаква. Зная само, че се казва София и е дошла тук преди десет години. Дори не съм сигурна, че още е тук.

- А вие каква сте на тази жена?

- Роднина.

Той отново я изгледа изпитателно.

- Казвате, че сте ù роднина, а не знаете нищо за нея.

Мелани отново се смути.

- Ами аз доскоро не знаех за съществуването ù. Научих преди половин година.

- От кого?

Тя се поколеба.

- От един мой близък.

- А ще ми кажете ли името му?

- Засега предпочитам да не го правя.

- Как мога да ви помогна, като не ми казвате почти нищо.

- За съжаление и аз не зная много.

- Добре. Колко време ще останете в града?

- Не съм сигурна. Когато идвах насам, се надявах бързо да открия София и да се върна обратно, но сега...

Тя вдигна рамене.

- Откакто сте тук, кого питахте за София?

- Няколко по-възрастни хора, които бяха на площада, и в полицейския участък.

- И какво ви казаха?

- Каквото и вие, че не познават жена с това име.

Той кимна с глава.

- Ходих и в библиотеката.

Ник като че ли трепна, но бързо се съвзе и Мелани си помисли, че може така да ù се е сторило.

- Какво сте правили в библиотеката?

- Прегледах всички броеве на вестника за последните десет години. Но вие много добре знаете, че в тях не пише нищо за София.

Той отново кимна с глава.

- Къде мога да ви потърся, ако открия нещо?

- Отседнала съм в хотела.

Тя се изправи.

- Благодаря, че ми отделихте от времето си. Довиждане.

- Довиждане.

Изпрати я с поглед, замислен върху разговора им.

Отначало, когато я видя да влиза, тя му направи много силно впечатление. Млада, около двадесет и две-три годишна, с дълга кестенява коса, светлокафяви очи, бяла кожа и изразителни черти, тя бе много красива жена и излъчваше невинност. Но може и да греши за нея. От опит знаеше, че не всички са такива, каквито изглеждат. Някои крият много дълбоки тайни. Реши да разбере какво се крие зад Мелани Пиърс.

След като напусна редакцията, Ник отиде при Бети. Винаги след пътувания отиваше при нея. Бяха се сближили след смъртта на Мери. Сега Бети очакваше дете от него и подготвяха сватба. Докато влизаше в дома ù, си мислеше за Мелани.

Бети го посрещна с усмивка, целуна го и го поведе към кухнята, където подготвяше вечеря.

Бети беше най-добрата приятелка на Мери. Двете си споделяха всичко. От нея Ник научи това, което не знаеше за Мери. Жалко, че го научи чак след смъртта ù. За пореден път се запита защо не му се е доверила? Защо не му е казала нищо? Дори не знаеше, че е бременна, когато почина. Какви ли още тайни е криела от него? Добре, че Бети не беше такава. Тя беше открита. Казваше му всичко. Отначало ги сближи болката от загубата. После споделените тайни, а сега бебето. Ник не беше влюбен в нея, но след като бяха имали интимна връзка, която даде резултат, сега бе длъжен да се ожени за нея. И той смяташе да го направи. Но защо днес, като видя Мелани, се развълнува така? Какво го привлече в нея?

- Бети, разбрах, че си се запознала с Мелани Пиърс. За какво си говорихте с нея?

- Почти не говорихме. Дойде в библиотеката и поиска старите броеве на вестника, но не разбрах за какво ù бяха нужни.

- Днес беше при мен. Попита ме за София.

- Божичко. И ти какво ù каза.

- Че не познавам жена с това име. Какво можех да ù кажа.

- А попита ли за Мери?

- Не.

- Значи не знае.

- Така изглежда.

- Дали има нещо общо с убийството?

- Едва ли. Иначе нямаше да пита за София, а за Мери.

- Ами ако грешим и тя знае всичко и е дошла тук, за да разбере какво знаем ние.

- И аз си го помислих. Но честно казано не ми прилича на човек, замесен в престъпление. Във всеки случай ще я наблюдавам и ще се опитам да разбера колкото се може повече за нея. Ако дойде отново при теб, не ù казвай нищо.

- Добре. Ще останеш ли тази нощ?

- Не. Ще се прибера. Уморен съм от пътуването. Искам да си почина.

Докато се приготвяше за лягане, Мелани си мислеше за София. Къде ли е отишла? И защо никой не бе чувал за нея, след като е живяла тук? Реши на другия ден да посети църквата. Ако се бе омъжила или починала, щеше да има някакви документи.

Но и това посещение не даде резултат. Защо Матю не ù беше написал нещо повече в писмото? Реши, че няма повече работа тук. Ще се върне и ще каже на адвоката, че София я няма. Пък той да реши какво да прави. Тъкмо си събираше багажа, когато на вратата се почука. Беше Ник. Като видя какво прави, я попита:

- Тръгваш ли си?

- След като не можах да открия нищо, няма какво да правя тук.

- Ще ми кажеш ли защо търсиш София?

- За да изпълня последната воля на един човек.

- Кой е този човек.

Тя все още се колебаеше дали да му каже за Матю, когато той седна на леглото, хвана я за ръката и каза:

- Виж, Мелани, мисля, че двамата можем да си помогнем взаимно. Но ако не ми кажеш това, което знаеш, не виждам как ще стане.

Тя го погледна в очите и каза:

- Вече ти казах, не зная много.

- Кажи ми това, което знаеш. Защо търсиш София?

- За да ù кажа, че наследява земи с находище на минерали.

- Минерали ли? И къде се намират тези земи?

- Не зная. Адвокатът не желае да ми каже.

- Той как се казва?

- Франк.

- И на кого е адвокат?

- На Матю.

- А кой е Матю?

- Братът на София.

- Моля?!...

- Матю е братът на София.

Ник гледаше като смаян.

- И къде е Матю сега?

- Почина преди шест месеца.

- А ти как разбра за земите?

- След смъртта му ми изпратиха писмо от него. Не зная на кого го е дал. Получих го по пощата.

- Носиш ли писмото.

- Да.

- Може ли да го видя?

- Разбира се.

Мелани стана и отиде до шкафа, в чието чекмедже държеше писмото. Но когато погледна, вътре нямаше нищо. Видял объркването ù, Ник попита.

- Какво става?

- Писмото го няма.

- Как така го няма?

- Бях го сложила тук, а сега го няма.

- Да не си го преместила на друго място?

Той стана и се доближи до шкафа.

- Не, не съм го местила.

- Сигурна ли си?

- Да, сигурна съм.

Ник огледа стаята.

- Нещо друго липсва ли?

Тя също се огледа.

- Не съм забелязала, но ми се струва, че не липсва нищо друго.

- Добре. Нека да седнем и да се успокоим. Кажи ми какво точно пишеше в писмото.

- В писмото Матю ми съобщаваше, че има сестра на име София. Че тя се е преместила да живее тук преди десет години. Молеше ме да я открия и да ù кажа да отиде при Франк, за да вземе документите за земите с минералите. Това е всичко.

- Да разбирам ли, че не си знаела за София преди?

- Да. Мисля, че вече ти казах.

- Много близки ли бяхте с Матю?

- Явно не чак толкова, щом не е споделил, че има сестра.

В гласа ù долови болка. Разбра я и на него му беше познато това чувство. След малко каза:

- А ако София не е жива?

- И аз си го помислих, затова отидох в църквата. Нямаше смъртен акт на нейно име.

Той кимна.

- А ако е сменила името си?

Мелани се изненада.

- Че защо ù е да го прави?

- Не зная. Някои хора постъпват така, когато започват нов живот.

- Но защо Матю не е споменал нищо в писмото си?

- Може би не е знаел. Доколкото разбирам, не са били много близки.

- Така изглежда. Божичко, каква бъркотия.

Ник се приближи до нея и я прегърна през раменете. И сам не разбра защо го направи. Тя се стегна, но не се отдръпна. За момент останаха така.

- Май ще трябва да се срещна с въпросния адвокат. Имаш ли адреса му?

- Да.

Тя стана. Извади от чантата си една визитна картичка и му я подаде.

- Имам малко работа тук, но след ден-два ще замина. Можеш ли да останеш още няколко дни? Искам да проверя нещо. Изчакай ме да се върна. Тогава пак ще поговорим.

- Нямам спешна работа. Ще остана.

- Добре, а сега ще вървя.

Преди да тръгне обаче, се сети нещо.

- И се пази. Ако някой е влизал тук, пак може да влезе. Заключи, след като изляза.

- Добре. Довиждане.

- Довиждане.

Задържа поглед за миг върху лицето ù и после излезе. Продължи да мисли за нея, докато стигна до дома си. Отдавна жена не го беше вълнувала така. Какво да прави? Как да постъпи? Не можеше да изостави Бети. Но пък няма да е честно да живее с нея без любов. Реши първо да разбере какво е станало със София, а после да помисли как да уреди живота си.

И Мелани дълго мисли за него, след като остана сама. Ник силно я привличаше. Изпитваше вина към паметта на Матю, но това беше по-силно от нея. Не знаеше какво ще ù донесе утрешният ден, но реши да го посрещне без страх.

Преди да замине, Ник ги събра двете с Бети заедно, искаше да им даде някои напътствия, преди да тръгне. Страхуваше се да не им се случи нещо, затова ги помоли да се грижат една за друга. На Бети обаче не ù убягна, че между Ник и Мелани започва нещо. Изчака го да замине и заговори:

- Радвам се, че си тук. Тъкмо ще ми помогнеш с подготовката на сватбата. Сега, когато Ник е зает, ще имам нужда от твоята помощ.

- Вие двамата ще се жените?

- Да. И трябва да побързаме, защото очакваме дете.

Мелани не каза нищо, но ù стана неприятно. Нима се бе надявала на нещо. Следващите два дни не се случи нищо. На третия Бети реши да отиде да дома на Ник, за да вземе нещо. След като минаха часове и тя не се върна. Мелани се притесни. Реши да я потърси. Но тъй като не знаеше къде живее Ник, отиде в полицейския участък. Намериха Бети в подножието на стълбите в къщата със счупен врат. Решиха, че е нещастен случай. Същата вечер Ник се върна. Когато разбра, че се е случило нещо, много се изплаши. Веднага отиде в участъка и там намери Мелани. Спусна се и я прегърна.

- Добре ли си?

- Да. Нищо ми няма. Но Бети...

Той леко се отдръпна.

- Какво се е случило с нея?

Полицаите му разказаха накратко. Той пребледня.

- Също като Мери.

Мелани го погледна.

- Коя е Мери?

- Ела, ще отидем в хотела и там ще поговорим.

Когато влязоха в стаята ù, той отново я прегърна.

- Отначало помислих, че се е случило нещо с теб. Изплаших се. Сега изпитвам чувство на вина.

- Защо? Ти не си отговорен за смъртта ù.

- Не. Чувствам се виновен, че не отговорих на чувствата ù.

Мелани се отдръпна леко и го погледна.

- Но нали щяхте да се жените?

Двамата седнаха на леглото.

- Тя ли ти каза?

- Да. Помоли ме да ù помогна в подготовката за сватбата.

Той кимна с глава.

- Беше бременна.

- Да. И това ми каза. Коя е Мери и какво се е случило с нея?

- Мери загина при същите обстоятелства. Само че от разположението на тялото и удара зад врата стана ясно, че е убийство, а не злополука. Нещо ми подсказва, че и с Бети се е случило същото. А имам странното предчувствие, че и теб те грози опасност.

- Но защо?

- Има нещо, което не знаеш и мисля, че е време да го научиш. Мери беше София и ми беше съпруга. Аз самият разбрах за смяната на имената чак след смъртта ù. Само Бети знаеше истината.

- Божичко!

- Сега разбираш ли защо смятам, че и ти си в опасност. Всеки, който знае коя е София, умира.

- Но ти също го знаеш.

Той кимна с глава. Мелани се досети и още нещо.

- Изглежда още някой знае за София.

- Да. Убиецът. И мисля, че е свързано със земята. Ти каза, че Матю е бил брат на София.

- Да.

- Как почина той?

- Нещастен... случай. Божичко, нима е възможно!

- Какво точно се случи?

- Счупен врат. Падна от кон в едно дере.

- Ти беше ли там?

- Не. Дори се изненадах. Знаех колко добър ездач е.

- Какви бяхте с Матю?

- Беше ми съпруг.

- Което ще рече, че ти и аз  наследяваме  въпросната земя. И ако съм прав, следващите мишени на този, който я иска за себе си.

- Но кой е той?

- Не зная. Кой освен теб и Матю знаеше за земята?

- Адвокатът Франк. За друг не зная. Аз самата разбрах след смъртта на Матю.

- Изглежда пак трябва да потърся този адвокат. Но не ми се иска да те оставям сама.

Той я прегърна през раменете и се загледа в лицето ù.

- Зная, че е прекалено рано, но не мога да не ти го кажа. Обичам те. Влюбих се в теб от пръв поглед.

Тя се усмихна.

- Знаеш ли,  и с мен се случи същото. И аз се влюбих в теб още като те видях.

Двамата се целунаха продължително. Прекараха нощта заедно. А на другия ден Ник я заведе у полицейския началник, с когото бяха приятели. Не искаше да я оставя сама.

Два дни по-късно Мелани получи бележка, на която пишеше: „Върнах се. Разбрах всичко. Ела у дома. Ник” Тя се изненада, че не е дошъл лично да я потърси, но въпреки това отиде. Вратата беше отворена, затова направо се качи горе.

- Ник, тук съм. Къде си?

Но вместо него от една от стаите излезе Франк.

- И ти ли си тук? С Ник ли дойде?

- Не. Сам съм.

- Но... Не разбирам. Какво става?

- А аз си мислех, че си най-умна от трите, Мелани. Не ме разочаровай!

- Франк... Ти... Но защо?

Беше объркана.

- Как мислиш, земите с минералите не са ли достатъчен мотив?

- Но как ще станеш собственик? Тези земи не са твои.

- Аз не бях само адвокат на Матю, а и негов братовчед.

Мелани се досети.

- Ако няма преки наследници...

- Точно така, аз наследявам всичко.

Мелани отстъпи към стълбите. Той тръгна след нея.

- Каква ирония и трите жени на Ник да умрат по един и същи начин.

Тя разбра какво е намислил. Знаеше, че не може да избяга бързо. Затова реши да му отвлече вниманието, като разговаря с него. Надяваше се някой да види, че къщата е отворена и да влезе.

- Но дори и да ме убиеш, остава Ник.

- Твоят любовник много обича да язди, като съпруга ти. А конете са своенравни животни и не обичат неудобствата. Нещо под седлото и... Знаеш ли, че Ник тръгна на кон към кантората ми?

- Не. Нали не искаш да ми кажеш, че...

- Точно така, Мелани. В този момент той лежи някъде тежко ранен или дори мъртъв.

Тя вече беше притисната до парапета. Хвана се за него. Но не знаеше докога ще издържи. Той се опита да отвори пръстите ù и тя се вкопчи още по-здраво. Пръстите ù побеляха. Знаеше, че ако се пусне, ще полети надолу. Заговори отново.

- Полицейският началник знае, че съм тук.

- Стига, Мелани. Той вече беше в участъка, когато ти изпратих писмото.

- Но аз му оставих бележка, преди да дойда.

Той се засмя.

- Докато се прибере и я прочете, вече всичко ще е свършило, Мелани. И ти го знаеш.

Усили натиска върху пръстите ù. Тя разбра, че наближава краят. Точно тогава долу настъпи някакво раздвижване. И двамата го доловиха и погледнаха едновременно натам. В къщата нахлуха Ник и полицейският началник. После всичко стана много бързо. Разсеял се за миг, Франк отстъпи леко встрани и се оказа на ръба на стълбите. Загуби равновесие и политна надолу. След миг всичко свърши. Беше издъхнал така, както и жертвите му - със счупен врат.

Ник се втурна нагоре по стълбите и прегърна Мелани. Задържа я в прегръдките си, докато полицейският началник се погрижи за тялото. После ù разказа, че разбрал какво става с коня още като се качил на гърба му. Затова го сменил  с друг. Когато стигнал до кантората и видял, че отново е заключена, се досетил кой стои зад всичко. Веднага препуснал обратно. В дома на полицейския началник намерил бележката, която Франк изпратил на Мелани. Минал през участъка и двамата пристигнали точно навреме.

Месец по-късно Ник и Мелани се ожениха. Той продаде старата си къща и си купиха нова, в която заживяха щастливо. Година след това им се родиха близнаци – момче и момиче. Нарекоха ги Матю и София. А земята с минералите им носеше доходи до края на живота им.