Със сигурност няма как да изляза виновната в случая. Аз спрях да си говоря с всички млади на работа, имено за да не се случват подобни простотии. Аз съм тук от 10 години, а някакви хора, които не са взели повече от 10 заплати ми държат сметка. На мен?! Само да дойде Калина (шефката), аз всичко ще ѝ обясня! Ще отговоря на всичките ѝ въпроси и дори смятам да ѝ кажа някои неща, които си ги мисля от известно време.

Никой вече не остана тук от тези, с които започнах да работя. Повечето тук още турдно са можели да четат и смятат, когато аз се обучавах. За 10 години съм закъснявала не повече от пет пъти и никога не съм си позволявала да си взема болничен да отида на ски или на море. Може би трябва да се науча да карам ски. Това явно вече се брои за извинителна причина да се отсъства от работа през зимата. Аз, когато се роди сина ми, изобщо не съм си стояла вкъщи. На четвъртия месец вече бях на работа. Сега идват някакви деца да ми коментират, колко задачи съм си била свършила, за деня и как те трябвало да я довършват.

Евгени и Деница са тези двамата, които ми докараха цялата тази неприятност в момента. Тяхната младост и неопитност ми беше наистина симпатична в началото. Евгени работеше тук от юни месец и след 1 месец докара Деница (приятелката си) да работи тук с него. В началото тяхната плахост и неувереност ми се стори сладка. След няколко месеца неувереността се измени в свирепа агресия към всеки, които им се струваше моментно уязвим. Техните работни умения не достигнаха до някакви висоти, но посочването и намирането на грешките на другите стана най-ценното им умение. Те затова и станаха любимците на Калина. Шефовете обичат, когато им се доносничи за грешки в работата. Това, че има грешки, в шефското съзнание означава, че се върши и нещо правилно.

- Виждала ли си Калина? - вече не издържах от вълнение и ярост.

- Отиде на горния етаж преди 15 минути. Скоро ще се върне. То всичките ѝ неща са тук, няма къде да отиде, спокойно.

Двамата младежи (Евгени и Деница) със сигурност ще искат да представят своята страна първи. На това място се смята, че първия доклад представя най-точно реалните събития. Калина винаги се трогва, когато доносите срещу колеги се правят с известна степен на престорена загриженост, свръх-емоционалност и на висок глас.

"Аз нищо лошо не искам да кажа за нея (мен), но просто тя с тези си неща ми пречи да си върша добре моята си работа." Деница е майстор на евтините трикчета и  селските манипулации. За повечето хора те са толкова очевидни и отчаяни, че са крайно жалки. Те биха могли да минат само пред някое 14-годишно момче, което през цялото време играе компютърни игри и не е общувало никога с хора в истинския свят. За съжаление, те понякога минават и пред Калина..

Калина не е никак глупава. Но интриганстването си е нейната открита страст. Разговорите на висок глас по коридорите - нейното призвание. Тя е като Шекспир в офисните сплетни, тя може в понеделник да скара най-добри приятели от ранно детство. Те да спрат да си говорят и да се поздравяват в коридорите.. И така чак до петък. В петък тя ги свиква двамата в една стая, сдобрява ги и още същия ден излизат заедно за по бира.

- Калина ми се обади, че ей сега слиза. Говорила е с Деница. Изчакай я тук.

На Деница няма да и се получи нейното този път. Правото тук си е на моя страна. И аз мога да ползвам истеричните и крясъци и фалшивите ѝ сълзи. Аз и Калина се познаваме от толкова много време. Няма никакъв аз да се окажа виновната тук, без да имам никаква вина.

- Телефона ти звъни! Вдигни!

- Ало. Добър ден.
- Ало. Добър ден. Обаждаме се от Св. Анна.  във връзка със синът ви. Искам да ви успокоя, че нищо сериозно му няма. Баща ви е претърпял лека катастрофа и синът ви се е наложило да го приемем. Пак ви повтарям, че нищо сериозно не му се е случило. Има малка рана на лицето от стъклото на прозореца на колата и си е счупил два от пръстите на ръката. Елате на първия етаж в болницата, те ще ви кажат, къде да го намерите по-точно.
- Благодаря ви..
- Няма проблем и не се притеснявайте. Синът ви е добре. Недейте плачете, моля ви!

- Дочуване.

Калина влезе с противната си ехидна усмивка и закрачи към мен.
 

- Ех, извинявай че ме задържаха горе двеста часа. Деница ми обясни накратко цялата ситуация. Аз я разбирам нея, разбирам те и теб, но ти трябва да разбереш, че такива неща не е редно да се случват на това място. То не е станало кой знае какво, но наистина не може да се държиш така с нея.

- Калинче, синът ми са го приели в окръжна. Счупил си е ръката. Трябва да отида до там!
- Ми, отивай! Защо не ми каза по-рано! Чакай! Спри се! Ти не трябва да шофираш. Ей сега ще ти намеря някой да те закара. Евгени! Евгени, закарай я до окръжна, че синът и си е ударил ръката и без това те гледам, че нищо не вършиш. Айде, моля те, по-бързо! Спри да плачеш и ти! Всичко ще се оправи.