Откакто се влоши зрението ми, жената често ме хваща, че съм я объркал с някоя…
хххх
Отбивам се при приятел. Нарязва суха мръвка, вади и вино, и бира – сезонът още неопределен.
Приказваме си.
Пристига жена му. Още я поздравявам – а тя размества приборите, слага чинията малко встрани /на два сантима?!/, даже премества вилицата на приятеля, че и посяга към моята, но се сеща кой съм, завърта вазата и излиза…
Чудя се – защо, бе джанъм?
А приятелят сухо кима: „Ми, тя си е държавен шеф. Нали си ги видял – отиват нейде на посещение, поднасят венец. Войници маршируват и го поставят, парите за цветята са държавни, ама тоя отива, мести леко лентичката и с това заявява: венецът е от него, той е основният участник…“
Хххх
- Скъпа, защо си сърдита? Какво пак съм направил?
- Нищо не си направил, но си виновен…