Mar 21, 2010, 8:21 AM

Талант?!

1.6K 0 5

 Аз.... Аз съм себе си? Една единица като всички други, която не може да не бъде себе си. Какво съм аз, човек ли, или просто един призрак, затворен в черупката на човек? Не знам, няма и да разбера.

 Талант... Какво е талант, умение, различно от другите, или просто една лудост? Талант ли е да те преследват разни сенки, плод на въображението ти и колкото и да бягаш от тях, те да те стигат. Колкото и да се опитваш да ги подтиснеш и да ги забравиш, толкова те изникват в съзнанието ти, без да искаш. Нима съм луд човек, защото като се замисля колко скучен ще е животът без тези сенки, които постоянно се въртят в съзнанието ми и ми подсказват? Колко тънка е границата между таланта и лудостта, и колко еднакви са двете състояния, които разнищват психиката на човека.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лапето All rights reserved.

Comments

Comments

  • абе вие ме карате да се замислям вместо за НАТФИЗ да си стягам багажа за лудницата не бъзикам се
  • прочети в гугъл нещо за - биполярното разстройство


    а според мен
    разликата между лудостта и таланта
    е че при второто ти казваш на образите(в главата ти) какво да направят
    а да стане това ...ой... колко зор трябва да видиш
    какви битки да водиш
    докато ги строиш и им кажеш - ай сега ти номер едно наденицата с човешки размер оскуби премиера ... а пък ти ... летящото прасе касичка ... пей любовна песен
  • Тази тема заслужава по - подробен анализ...
    Добре е за начало на едни размисли в посока,ако имаме впечатляваща образност в творбите си, то възможно ли е в съзнанието ни това да е реалност и обратно?!
    Виждате ли понякога предметите в метафорите за тях, и преподреждате ли видимото, за да го нагодите към ритъма на стихосложението?!

    Луда работа
  • Гениалността и лудостта са винаги паралелни.Понякога се припокриват.Или всъщност са синоними.Само геният може да прецени..
  • Геният се заплаща с лудост

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...