Талантът

Талантлив си, когато умееш да правиш с лекота това, което другите постигат с много усилия. Всеки човек притежава талант. Да си съвестен работник, авторитетен началник, художник, поет, писател, музикант, във всички професии може да живее талантът. В повечето случай, той се открива, когато човек е осъзнал ценностите, с които в живота си се чувства добре. В детските години, често родителите определят какви наклонности има тяхната рожба. Може да е седнало веднъж на пианото и да е изсвирило няколко тона, и веднага се казва, че има дарба на пианист. Почват уроци с музикални педагози. Години наред, детето се мъчи, ходи с нежелание да учи неприсъщи за натурата му неща. И едва след като е станал зрял човек, разбира всъщност, че в кръвта му е дърворезбата, а не музиката. И тогава става спокоен и е убеден, че животът му е започнал отново. Прави чудни фигури с удоволствие и лекота. Хобито му се превръща в работа. И тогава и хората усещат това. Харесват творбите му, купуват ги. Дават му спокойствие, защото с таланта си, той може да съществува и да твори на воля.
Талантливият човек е уникален. Дарбата дава възможност хората да го оценят като неповторим. Но това състояние, ако не е премерено, може да изиграе лоша лега на твореца. Възхищението, което предизвиква му носи самочувствие. Вдига си главата, като си мисли, че е над нещата. Започва да ограничава хората, с които е общувал. Говори само с тези, които смята, че са на неговото ниво или по-талантливи от него. Затваря се. Дава вид, че твори. Принизява другите. Мисли, че са недостойни и ограничени. И така губи всички, които преди са се възхищавали от способностите му. Понеже е чувствителен, бързо усеща отлива на хубави думи за таланта му. Продължава да твори, но вече с много повече усилия. А дали е талантлив, когато не го прави с лекота? И той не може да си отговори. Изпада в състояние на тъга. На това, че не е оценен. Сърди се на всички. Превръща се в неудачник. Поглежда всичко, което е сътворил. Да, някога това му е носило удовлетворение, защото е доказал пред себе си, че може. Но сега, след като с надменността си е загубил възхищението на хората, си задава въпроси, чиито отговори го плашат. Дали има смисъл да твори, когато няма кого да докосне? Защо е талантлив, щом нещата, които не се виждат, в сърцето и душата, не могат да стоплят другите? И разбира, че талантът му е донесъл тъга. Унил и без желание за работа, живее ден за ден. А всички знаем, че да си успешен не стига само дарба, а е нужно и постоянство и труд. Работа, но с удоволствие, любознателност и много желание.
Талантът е дар. И затова човекът, който го притежава трябва да е благодарен. Да не си вдига прекалено главата, защото няма да види талантите на другите. А всички хора са талантливи. Всеки, с каквото се занимава. И когато го оценят, да живее с мисълта, че с това, което прави докосва. И носи в сърцата на хората онова, което в някакъв етап на живота им е липсвало. А какъв по-силен стимул от това да позволят да държиш сърцата им в ръцете ти? Това те задължава да продължиш да работиш. Да се учиш. Да намираш нови и нови пътеки, които да те водят към все по-красиви места. Вървиш, и знаеш, че с теб са и тези, които си докоснал. Не се отдалечаваш. Защото няма смисъл от талант, ако не е споделен.
Дарбата е по рождение.
Талантът е да осъзнаеш, какво можеш да правиш с лекота и с това да си уникален и неповторим. Различен от другите.
Талант е всяко нещо, което докосва сетивата.
Човек да е влюбен.
Да умее да вижда красотата навсякъде.
Да запази сърцето си добро и чисто.
И тогава, талантът ще бъде не само в човека, който има дарба.
Тогава, и другите ще се радват, че имат щастието да се докоснат до талантливия човек.

Явор Перфанов
28.03.2020 г.
Г. Оряховица