Jul 23, 2010, 2:30 PM

Там, където бях...

Prose

1.2K 0 2

И погледът ти се спира, попиващо... В сянката на нощта и сякаш откъсва с устните си, мълчанието ми, като разбиваща се вълна върху отдавна копнеещ бряг, топящ се в изкъпаната Зора... Изплувала от океана на въпросителни повърхности - изхабени от незначещи отговори... И докосването ми не пита, а потъва в диханието ти... Чисто извирайки, като сълза изтекла в новата си съдба - обречена на топящия се бряг... Там, където бях... Отново съм, част от теб...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

portishead (Милен Пеев)

Изливат се
облаците
от мен
в теб
и скриват ни
от сенките
без посоки
изчакали
прилива
под хоризонта...

2010-07-24T18:58:17+03:00
kleopatrasv (Светлана Тодорова)

Ако можеше тишината да отговори
тя би скрила се дълбоко от суета
и морето покрило би я, за да не се озори
и би удавило болката й само с една вълна

2010-07-24T18:38:22+03:00

Editor's choice

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Prose 2.2K 5.0

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Prose 2.6K 5.0

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Prose 4.2K 4.9

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Prose 3.7K 5.0

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Prose 5.4K 5.0

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Prose 3.8K 5.0