И погледът ти се спира, попиващо... В сянката на нощта и сякаш откъсва с устните си, мълчанието ми, като разбиваща се вълна върху отдавна копнеещ бряг, топящ се в изкъпаната Зора... Изплувала от океана на въпросителни повърхности - изхабени от незначещи отговори... И докосването ми не пита, а потъва в диханието ти... Чисто извирайки, като сълза изтекла в новата си съдба - обречена на топящия се бряг... Там, където бях... Отново съм, част от теб...