23.07.2010 г., 14:30 ч.

Там, където бях... 

  Проза
886 0 2

 






И погледът ти се спира, попиващо... В сянката на нощта и сякаш откъсва с устните си, мълчанието ми, като разбиваща се вълна върху отдавна копнеещ бряг, топящ се в изкъпаната Зора... Изплувала от океана на въпросителни повърхности - изхабени от незначещи отговори... И докосването ми не пита, а потъва в диханието ти... Чисто извирайки, като сълза изтекла в новата си съдба - обречена на топящия се бряг... Там, където бях... Отново съм, част от теб...

© Милен Пеев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изливат се
    облаците
    от мен
    в теб
    и скриват ни
    от сенките
    без посоки
    изчакали
    прилива
    под хоризонта...
  • Ако можеше тишината да отговори
    тя би скрила се дълбоко от суета
    и морето покрило би я, за да не се озори
    и би удавило болката й само с една вълна

Предложения
: ??:??