("Марги" - 20 част)
– Какво ще правиш, бе?! – Алекс вдига вежди, сякаш ме е видял не с ножичка в ръка, а с моторна резачка.
– Утре имаме апликиране. Морковче за Зайко. Имам да изрежа 28 зайчета, 28 морковчета и 28 кошнички. Нищо работа, нали?
– Ти наред ли си, бе? По никое време вечерта? Сега ли се сети?
– Мило, нали трябваше да сготвя, после да измия чиниите и да изгладя прането... Ще ги изрежа набързо, после си лягаме.
Той изпухтява недоволно и отново започва да чеше брадата си, забил поглед в написаното в лаптопа. Аз се заемам със зайчетата. След петото пухтенето се повтаря и потретва, мъжът ми е видимо изнервен и ми мята сърдити погледи.
– Какво има? Преча ли?
– Разсейваш ме с тая ножица.
Оставям я настрани. Докато чакам, ще нарисувам лехичките върху работните листове за децата. В последно време работи над проекта, с който ще кандидатства на конкурса за завеждащ отделението. Когато пише, трябва да е максимално концентриран. Тъй като не ми се ляга сама, чета книга на дивана до него, ...