Там ли си?
Чуваш ли? Да, това е тишината. А преди имаше шум, имаше говор, имаше смях, имаше викове. Имаше всичко, а сега, няма нищо. Освен горчивия вкус който усещаш и лекото насълзяване на очите (което май също скоро ще изчезне) сега нямаш нищо и ти.
Знаеш ли, гадно ми е да посочвам нещата така, „на сухо”, и без това ти, който четеш, или няма да разбереш какво и защо съм писала, или би ме разбрал, но това ще значи и че знаеш за какво говоря. И все пак… Все пак аз ще напиша останалите редове, та дано поне те да ми помогнат или да помогнат на някой (или многото) като мен и теб. Ще пиша малко по-различно от обикновено, а дали ще се получи… Има ли значение?
Усещаш ли? Един ангел с черни криле ни обгръща. В прегръдката му е странно, нали? Затваряш очи и виждаш крепостта, а после как се руши и в края – останките. Не, не. Нямам предвид онзи ангел с качулката и косата. Имам предвид мрака, в който сме се скрили. Там си, за да усетиш по-добре страха, витаещ между крепостните стени. Там сме, за ...