Танцуващите капки
Валеше ситен, напоителен дъждец в тихото пролетно утро. Единствено птичите песни огласяха тишината, поздравявайки я със своите дълги, омайни любовни шедьоври. Всичко навън отдавна не спеше – тревата беше постлала своят мек зелен килим, изпъстрен с всевъзможните шарки на пролетните цветя . А от тях имаше много - жълто от глухарчетата и нежната иглика, тук-таме синьо от синчецът и горският зюмбюл, пръснати виолетови малки точки от срамежлива теменужка, а нежните розови нюански на непретенциозната лисичина допълваха за разкош. Всички цветя в надпревара бързаха да покажат красотата си, преди разлистването на дръвчетата да ги засенчи.
Това беше от ония вълшебни пролетни сутрини, в които можеш сам да избереш какъв да бъдеш – можеш да си тъжен, мрачен, дори сърдит на дъжда. Можеш да си спокоен, дори благодарен на дъждовното време и тихо да се любуваш на всичко наоколо .. Можеш да си весел, усмихнат и щастлив – и с радост да приветстваш дъжда, който събуждане всичко от сън.
- ...