Есента бе в разгара си. Небето - намръщено, вятърът вее, листата падат.
Таня обичаше да готви, затова в този ден бе оставила другите си ангажименти и режеше картофи за мусака. Косите й, хванати на кок, леката усмивка, нежното тяло и красивите трудолюбиви ръце, я правеха магьосница. С Павел бяха женени от 16 години, ала това не я промени, тя си остана мечтателка, вярваща в хората.
Нямаха деца, но тя не се отказваше от мисълта да си осиновят. Само, където съпругът й все отлагаше, по-скоро не желаеше да излезе от зоната си на комфорт
Тя бе едва на 42-години, чувстваше се добре, животът за нея бе подреден. Случваше се понякога да се чувства малко самотна, защото Павел обичаше да се събира с приятели. Канеше я, но тя не изпитваше удобство сама сред деветима мъже.
Вечер гледаше телевизия или пускаше някой филм от диск. Обичаше романтиката, затова няколко пъти гледаше „Флаш данс“. От приятелките, верни останаха Наташа и Симона. Но и те имаха свои семейства и бяха ангажирани, имаха и по две де ...