Т А Т К О
Животът ти напомня смокинов цвят.
Един безкраен опит да прескочиш една фалшива реалност. Споменът за щастливото ми детство изхвърля песента на грозното патенце, чиито строфи безпогрешно редиш.
Благодаря, че ми показа пътя към дома.
Сега обаче имам нужда от теб, от извехтелия ти балтон, от усмивката, която толкова копирах пред огледалото.
В моя свят има части от твоя пъзел.
Позволи ми да ти подам ръка и да продължа да те наричам татко.
© Георги All rights reserved.
Greg
Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...
БогданаКалъчева
Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
РосиДимова
Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
