В ЕДНА ПРЕДЕСЕННА ВЕЧЕР
ТАЗИ НЕУМОРНА СКИТНИЦА
Цветан Бекяров
web | В една предесенна вечер
Дъжд се сипе отвсякъде, шуми в листака, в натежалите клони на дърветата и пее своята извечна песен. Водата шурти, тропа по пътеката и събрана на потоци хуква надолу в гъстокафяви ручеи към овалните камъни на близкия бряг. Притъмнялото мокро небе с ниско надвиснали облаци е приютило някъде и шепата горещо слънце, и звездите, и побеснялата за сън ароматна луна. Всичко се лута смесено в едно, прогизнало от тропик и влага, раздирано от непрекъснатия неон на светкавиците, чийто тътен всеки път потъва на зигзаги отвъд мъгливия хоризонт. Беснее природата, върти се в тайнствения си неспокоен кръговрат, винаги нежна и силна, неразгадана докрай. Само времето в нея успява да се спотаи за миг преди да се възправи срещу тези вечни тайнства, които властват от сътворяването на света.
Сигурно в такива моменти се раждат и умират боговете...
А тук на остров Елефанта, съвсем наблизо, се усеща тяхното присъствие... ...