Тази нощ те сънувах. Стоеше с два куфара на улицата, готов за път. Аз отивах на някъде и щяхме даже да се разминем. Но те видях. Беше малко натъжен и гледаше надолу със склонена глава. Изведнъж се спрях пред теб. Ти вдигна очи. Прегърнах те силно и ти казах "Чакай, къде така!? Имаме толкова неща още да правим заедно!" Ти се усмихна чаровно, като малко момченце и тръгнахме заедно по улиците. Смеехме се и си говорихме. Отидохме да видим майка ти. Бяхме седнали тримата на една пейка, а тя беше здрава, усмихната и не спираше да се шегува с теб. Ти даже този ден не снимаше нищо и никого. Само обсъждахме бъдещи проекти. Докато говореше за тях, винаги гледаше нагоре и правеше много жестове с ръцете си. Сякаш вече рисуваше в небето, това което скоро ще видим на земята... Такъв си... Гласът ти беше пълен с вдъхновение... Толкова е приятно да те гледа човек, именно такъв.. Бях спокойна и щастлива. Бях сигурна, че реши да останеш... Но се събудих и си спомних, че те няма и пак се разплаках.

Тази нощ те сънувах. Стоеше с два куфара на улицата..

Благодаря ти, че дойде да ми кажеш "Goodbye"... 

Липсваш ми!

В памет на Стефан Андреев.