Градът бавно се събуждаше от сън. Враните вдигаха глъчка под прозореца на Валерия. Тя отпи глътка от уханното си кафе. Вгледа се в хоризонта, озарен от сутрешното слънце. Хълмът в далечината блестеше с изумрудена красота. Само скалите белееха. Привличаха погледа ѝ. Малък, сив гълъб кацна на перваза на прозореца. Започна да кълве трохите, които Валерия остави там за него. Погледна я с благодарност и отлетя към хоризонта, облян в светлина. Ива и Миро се бяха събудили. Стояха до нея и търкаха очите си. Валерия ги прегърна. Вгледа се в пъстрите очи на Ива. Те бяха сини като морето със зелено около зениците ѝ. Дългата ѝ руса коса се спускаше по раменете. Блестеше на слънцето, което струеше от прозореца. Кожата ѝ прозрачно бяла като порцелан и нежна като коприна бе поруменяла от целувката на лятото. Миро стоеше до нея. Очите му тъмно кафяви с цвета на изпечено кафе, я гледаха с нежност. Черната му коса проблясваше на слънцето. Кожата му бе с цвят на карамел. Дванадесет годишен, той вече не п ...